автор: Blaze

Поглеждам навън през пердето
и гледам едно твърде ярко, опасно
пълнолуние гледа ме скришом и ето!
Побиха ме тръпки и извиках: "Ужасно!"

Сигурно някъде някоя баба
лети в небето с дебела тояга.
Сигурно някъде някоя жаба
някой целува, а тя се протяга.
И нито е принц, и нито принцеса...
Страх ме обзема зад тази завеса...

Но помня, че вчера аз гледах луната -
разделена на две,
сякаш някой с лопата
я е разсякъл със острата част.
А гледам я цяла как свети у нас...
Изведнъж ми се стори,
че леко ми смигна
и скочих аз бързо
пердето да вдигна
и гледам пълнолуние няма!
...за миг се спогледахме двама
със старата лампа пред блока,
на която за пръв път са пуснали тока
от както се помня...

                 Blaze