автор: poki

Бели вечери, утрини черни,
черна обич на бели жени,
бяло бягство от черните делници,
черен, споменът в бяло блести.

Бели грижи за черни приятели,
черна радост от бели бели,
бяла злоба, вечерно съблечена,
черно гледа и бяло мълчи.

Бели пролети, черно присъствие,
черни зими до бели лета,
бяло семе по черните хълбоци,
черно-есенна бяла тъга.

Бял навярно съм, черен отвътре,
черен вопъл пред бяла стена.
Толкоз бяла, та чак ме овъгли!
А животът ми - той... посивя.