автор: veesii70

Една надежда долетя
от топлата старна на любовта
и кацна на прозореца на мойта самота.
Събуди ме с най-нежната си песен.
Размаха леко своите мечти –крилца
и отлетя…
Едно перце за спомен ми остави
Погалих с него свойта самота…
Повя ветрец омаен,тих…
Посрещнах по-щастлива утринта…
И във гнездото на мига
излюпи се неканен стих…