Сънувам се:
подскачам на куц-крак пред тиквени колца,
накамарени с неолупени орехи,
на кокили минавам през баричка песъчлива
и вода гъделичка напуканите ми ходила,
с кълчищени топчета стрелям без бъзова цев
и с жълтопръстица шаря се чак до ушите;
на цигулка от царевично стъбло и косъм от конска опашка
се чувам да свиря –
дорде се извие дъга и тръгна по нея до хладното вирче, където
екран многоцветен премигва - и видя
човек да премазва със валяк шубрак и поляни,
на площад от стъкло как се хлъзга гласа му,
как влиза в разплутия бар и събира покривките му –
да си прави парцалена топка,
събудих се.