автор: nig

това не е поезия
отсече човекът и самодоволно отърка ръце
във малкия си подреден свят
където птиците все още бяха птици
а не тези кръвожадни чудовища дето се пръкват напоследък
сякаш току що излетели от филма на Хичкок
и любовта все още беше любов
а не някоя застаряваща курва
която можеш да чукаш на половин цена
той си имаше критерии
по които оценяваше всички
и които му казваха
това е добро
а това лошо
но знаеш ли къде е границата, невернико
и минавал ли си ниско под бариерите
между колелата на влаковете
които минават през теб
раздробяват всяка частичка от жалкото ти съзнание
взривяват мнимата ти естетика
и разкъсват на хиляди парчета изтънчените ти вкусове
разделят и създават същности
до момента в който престава да те интересува
стойността на стиховете
или красотата на метофорите ти
и виждаш само думите
които висят като прилепи
във пещерите на съзнанието ти
аз ще продължа да протягам ръката си към тях
да докосвам същността им
и да се радвам на песента им
без значение колко такива като теб
ще обвиват във слузестия си усет
всичко, което измисленият им свят не може да понесе
аз съм в мир с думите си, критико
и достатъчно безразличен
за да мога да им се наслаждавам
а ти си говори
не ми пречиш....