ХуЛите » произведение "11.09."

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Nela

Днес: 0

Вчера: 2

Общо: 14146

Онлайн са:

Анонимни: 851

ХуЛитери: 4

Всичко: 855

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: Georgina

:: AlexanderKoz
:: malovo3

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

11.09.

автор: rainy

Хрущят, хрущят, хрущат... Разпадат се!
Темели след темели...
Плачът на ронещ се бетон
и писъкът на счупено желязо
хармонично се преливат в натрошеното стъкло.
И после – взрив след взрив!
До дупка!
Дълбоките, най-най-дълбоките пилоти –
да издържат най-великолепни земетресения
(забити в сърцевината на земята)
корозират от прогизналите фалшове.
Кикотят се замазваните до момента язви,
зейват течовете, бликва смрад.
Поклонете си!
Защото глиненият колос рухва…

Когато успях да разсъждавам, забелязах датата.
Казват, случайности няма...
От всички посоки залпове. От раз!
Може би така е трябвало.
Взривиха всичките ми кули.
Не знам защо, не знам, но... Грях им е. А аз...
Ще разчистя бавничко отломките
и ще достигна калена, силна почва.
Без примеси на кал, нездрав чакъл и сволоч.
Основа, а не плаващ пясъчник.
И мисля - страшно е, ужасно е! Но...
Не желая да съм вътре, в съвестта на терористите.
Как се гради живот след причинено пепелище?
Страшно ми е, страшно! Но...
Отвътре ми е чисто.
Защото не предадох. И останах.
Останах там.
Останах чиста.

Публикувано от Angela на 14.09.2007 @ 22:45:08

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
rainy

Средна оценка: 5
Оценки: 5

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

Стрелката

автор: nickyqouo

323 четения | оценка няма

показвания 49197
от 125000 заявени

[ виж текста ]

"11.09." | Вход | 7 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: 11.09.
от dimension на 15.09.2007 @ 09:58:14
(Профил | Изпрати бележка)

И чистите ще спасят света...

Re: 11.09.
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 15.09.2007 @ 12:56:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

А тях кой, Ди?

]

Re: 11.09.
от templier на 15.09.2007 @ 13:24:28
(Профил | Изпрати бележка)

За съжаление пречистването винаги е свързано с огромна болка. Продължавай да не се предаваш! Остава шансът новопостроеният свят да бъде по-добър :)

Re: 11.09.
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 15.09.2007 @ 15:02:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Така е, точно така е. Този шанс определено винаги остава, а дали ние успяваме да го уловим, и защо успяваме, или пък обратното, дълга история. Дълга, колкото света...
Парадоксът на този откачен свят е, че лошото ни учи на добро, а доброто се приема като даденост и често дори не си даваме сметка за него. Разпродаваме го за жълти грошове, а после... Да де, същата история, дълга колкото света.
Няма, няма! Черен гологан губи ли се... Пък и е инат като за световно!
:)
Особено когато му е чисто отвътре…
Всъщност, докато се мотаят за нас ръкавчета на хоризонта (а за да се ‘мотаят’, има си причини, и то основателни очевидно), хоризонтът е с отворена врата.

]

Re: 11.09.
от regina на 17.09.2007 @ 01:27:22
(Профил | Изпрати бележка)

Високо, високо, високо,
високо застани!
Над завист и обида,
над дребните сплетни.
Високо, високо, високо -
високо да те видя!
Да те видя - високо застани!
Да те видя - над дребните сплетни!
Да те видя - над всичко днес бъди!
Да те видя!

Звездите са звезди.

http://www.youtube.com/watch?v=M-PJp_ChZMM

Нямам друг коментар, Рейни!

Re: 11.09.
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.09.2007 @ 14:11:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Прекрасен коментар, макар да има много ирония зад смисъла на тези думи (не зад твоите), но е друга тема.

Всъщност аз просто онемявам как е възможно да смелиш някому (не случаен, а изключително специален човек) в месомелачка душата с думи и действия и хладнокръвно да наблюдаваш как тя излиза на лимбички, или когато си се разтворил в прегръдка, да станеш на разпятие (помниш стиха на Добромир Тонев).

Един приятел много точно дефинира моето удивление: ‘Ами защото си наранима! Никой не е нараним просто така, принципно, а точно в определени точки! И когато някой знае за тях, ти ставаш ранима - зависиш от морала му, от способността му да се отнася към точките внимателно и с разбиране! И ти се нараняваш сама, отвръщайки емоционално на нечие действие или мисъл (отреагирайки в "точките" си) - никой не е в състояние, каквото и да каже или стори, да те нарани, ако ти не си готова да бъдеш наранена!’

Така че лирическата героиня ще си сплете лимбичките на душата и внимателно ще прецени дали заслужава да я слага цялата безостатъчно, вярно и искрено курбан на непочтени хора.

Благодаря ти! We will survive, Редж.

http://www.youtube.com/watch?v=ZBR2G-iI3-I

P.S. http://www.youtube.com/watch?v=c_Fv22D_wh4

]

Re: 11.09.
от regina на 18.09.2007 @ 21:44:48
(Профил | Изпрати бележка)

Разбира се!
Ние сме недосегаеми!
Венсеремос!

]

Re: 11.09.
от Hulia на 07.11.2007 @ 09:08:38
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html

"...никой не е в състояние, каквото и да каже или стори, да те нарани, ако ти не си готова да бъдеш наранена!"
Това, коментирано по-горе е просто Космичен Закон!!!
В наши ръце е силата и волята да се учим да не страдаме от грешките на другите:))
Много, много светлина ти желая!!!

]

Re: 11.09.
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 07.11.2007 @ 14:10:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Ти ме хвърли в дълбок и сериозен размисъл дали да съобщя на автора какви Космически Закони твори или да си мълча като пукал, за да не му се вирне носа...
:)
Да казвам, че се шегувам е излишно.
Има една интересна подробност, обаче, според мен. Означава ли подобна неготовност недосегаемост, тоест умишлена обезчувственост и недопускане до вътрешния ни свят? Ако да, то това верую не е моето (и на хората от моята кръвна група). Ерго, ставаме на момента уязвими, когато допуснем. Лекият анекс е единствено кого и какво – като отношение. И тук вече Космическият Закон влиза в пълна сила.

Много, много ти благодаря! Имам я в мен. И ще я имам...

]

Re: 11.09.
от Hulia на 07.11.2007 @ 16:16:50
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html

Не означава "умишлена обезчувственост и недопускане до вътрешния ни свят", но трябва много внимателно да се разбере - най-вече със сърцето: аз чист ли съм пред себе си; делата ми, /творбите ми/ носят ли светлина, отговорно ли постъпвам, обичам ли се? - ако е Да, то тогава, тези които ни нараняват по някакъв повод - те имат проблем с еволюцията си, имат дори нужда от помощ /само, ако я поискат - дори, да изглежда, че са наши врагове/; ето за това е трудно, но не е невъзможно човек да престане да страда от грешките на другите:))

]

Re: 11.09.
от Jiva на 18.09.2007 @ 10:20:01
(Профил | Изпрати бележка)

аз бях там, рей...точно месец преди да се срутят, бях on the top... (така пишеше - че сме на върха на света)...когато се свличаха, сякаш някой прерязваше коленете ми и не знаех как ще ходя...

аз бях там, рей...гледах как се свлича моят връх, от който гледах света, и исках, и не исках да бъда затрупана...не знам за тях (нямах време да ги мисля, докато разчиствах), но знам, че когато се слегне прахът, става топло, меко, изравнено... и е пълно с пространство - неопитомено, чакащо да бъде населено - по образ и подобие на оцелялата ни същност...и даже си мислиш дали не дължиш благодарност на неблагодарните...

а ти как така непрекъснато ме изговаряш?!:)

прегръдка (от седнало положение, щото коленцата ми още треперят)!:)

Re: 11.09.
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 18.09.2007 @ 12:56:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Нека ти разкажа една история.

До мен имаше колега. Нов. Особен. Малко странен като поведение. Като жестове. Трудно се вписваше, беше като аутсайдер. Познато ми е като изживяване, но не за това иде реч.
Проблемът беше, че нямаше вътрешен живец, не се справяше и със самата работа. Интелектуално. И с натоварването. И не го харесваха. Аз самата на моменти съм се изправяла на нокти и съм реагирала емоционално. Точно след един подобен случай поискаха от мен атестация, не беше особено ласкава.

Същия ден медицинската сестра намери начин (макар че беше страшно притеснена) да ми каже, че този човек е болен от тежка, нелечима и прогресираща болест, засягаща периферната нервна система. Няма да влизам в детайли.
Тя просто беше (и е) Човек, и искаше аз да зная, за да мога да му помогна да се справи, да има хляб за него. Беше й съвестно, че ме товари, но така е преценила. Иначе той нямаше да успее, аз знам. И щеше да бъде уволнен, беше на път именно така да стане.
Почувствах се невероятно зле. И от това, че съм се държала леко агресивно (понякога се самозабравяме и се мислим за много компетентни, но аз най-вече го третирах и като равнопоставен), а и не знаех как да реагирам по принцип. Освен евентуална помощ трябваше и да мълча пред всички – колеги, работодатели, а това не е лек товар, но... въпрос на морал.

За ситуацията знаеха само двама – освен сестрата, която рискува с мен професията си (не ме познаваше що за човек съм, как ще реагирам, това е подсъдно) и ми разкри лекарската тайна, както и още една приятелка, с която споделих, защото бях ужасно объркана вътрешно и тя ми помогна за решението, което взех.

И то беше - да го запазя колкото мога. Не съм Господ, системата премазва и изплюва всички, които са неприспособими (имам личен опит), но колкото мога.
Наложи се да излъжа някак чужденците (а аз мразя, мразя, мразя, мразя лъжата!), и то интелигентно трябваше, иначе щях да стана смешна, тръгвайки срещу собствените си твърдения, поех работата му, като му давах части от нея, достъпни за възможностите му, заставах пред него при проблеми, отнасях се изключително внимателно (но не обидно, съжалението е жалко чувство) и се опитах да му създам стимул и удовлетвореност да се чувства полезен. Нямаше гаранция, че ще успея, но опитах. И не знам какво щеше да донесе бъдещето, но със сигурност твърдя едно – той се отвори за живота, грейна и се чувстваше прекрасно. И му личеше.

Тази сутрин човекът на път за работа с колелото си е бил пометен, смлян от един камион и е загинал на място. Не ми се коментира трагедията и всичко зад нея сега, а и не мога, не съм в състояние, ако позволиш...
Мислех си за друго. В този момент. Докато гледам празния стол.

Мислех си – с какво съзнание бих живяла, ако не бях постъпила така? Не, не го направих от чувства, а от човещина. Не е било и за дивиденти някакви си – никой не знаеше, никой! И той самия. И...
И сега ми кажи – когато сринеш света на някого, от когото си получил душа, сърце, мозък, вярност, и още, и още, и най-безценното, и всичкото, и то някого, когото си претендирал, че обичаш невероятно много, а лицемерно си го лъгал в очите, и още, и още; или пък ако най-близки твои хора те притиснат до стената във всяко едно отношение и проявят черна неблагодарност, и още, и още, и да не продължавам – кажи ми, после всичките тези хора как биха живели, ако...?

Това е една истинска история. Не ми се говори повече.

И аз връщам същата прегръдка. От същото положение. Поради същата причина...
Трябва да вярваме в топлината и пълното пространство на осъществената опитоменост, да.

P.S. Знаеш ли какво ми каза току-що сестрата? ‘Благодаря ти! Неговото съкровено желание и мечта беше докато е жив, да работи. Ти направи всичко възможно тя да се осъществи.’
Хубаво е да не съсипваме мечтите на хората, докато са живи. Защото после...

]

Re: 11.09.
от Jiva на 18.09.2007 @ 14:00:12
(Профил | Изпрати бележка)

това си е самостоен текст...и е хубаво да се чете като такъв (знам, че няма да го публикуваш, но ми се ще) - и не е важно дали е литературен (всеки текст може да бъде прочетен като литература, казва дерида), а че въздейства, казвайки...защото това не е само твоята или неговата история; може да е на всеки и вероятно е на много...въпросът е дали успяваме да разграничим навреме същността от нейните псевдоподобия и да и да дем шанс да бъде значима (защото всяка същност е, но само ако се огледа и бъде видяна от другите)

говоря дистанцирано, защото се опитвам да не изрека спонтанността си...но ти знаеш...знам, че и други го...(няма как всички да са опустошители)

благодаря, че разказа!

]

Re: 11.09.
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 18.09.2007 @ 22:26:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself

Хрущят, хрущят, хрущат... Разпадат се!
Темели след
темели...

Плачът на ронещ се бетон
и писъкът на
счупено желязо
се преливат
в натрошеното стъкло.

И после – взрив след взрив!
До дупка!

Дълбоките, най-най-дълбоките пилони –
издържат превъзходни най-земетрения
(забити във сърцето на земята)
и корозират
т.е. живеят от прогизналите фалшове.

Кикотят се замазваните до момента язви,
за да зейнат течовете и бликва смрад.
Поклон и алелуя си! От раз!
Защото глиненият колос рухна…

... Грях да им е. Ами аз?...

Ще си разчистя бавничко отломките
ще си достигна силната, калена почва.
Без примеси на кал, нездрав чакъл и сволч.
Основа? - не на плаващ пясъчник съм.

Останах чиста там.

Re: 11.09.
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 18.09.2007 @ 22:35:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Благодаря ти. За вниманието. И изобщо...

P.S. Не подминавам Човек. Обръщам внимание. Винаги. В отговор на твои думи Преди време. Мълчанието не винаги говори мълчание.

]

Re: 11.09.
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 18.09.2007 @ 22:53:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself

Това не е внимание нито сега, нито изобщо. Просто си пишеш красиво - това е. И всичко си има смисъл.

И нека да е НЕМЪЛЧАНИЕ - говори! Благодаря.

]

Re: 11.09.
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 18.09.2007 @ 23:34:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Повече от трогната...

http://www.youtube.com/watch?v=WNcQ5VE1vWI

]

Re: 11.09.
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 11.10.2007 @ 11:30:27
(Профил | Изпрати бележка)

Много силен край! Поздрави!

Re: 11.09.
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 11.10.2007 @ 11:36:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Краят... Написах просто истината.
Благодаря ти!

]

Re: 11.09.
от Ufff на 13.10.2007 @ 23:31:10
(Профил | Изпрати бележка)

Бетон си! Вече недосегаем.
Това е позицията на "оставането" като център на антиземетръсната зона.

Re: 11.09.
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 14.10.2007 @ 00:08:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Бих се направила шеговит каламбур с някои марки бетони, ако не бяха толкова красиви думите ти.

Аз имам твърде много недостатъци, но един (доказан е безапелационно във времето) ми липсва – не пускам ръчичката, която съм хванала здраво. Стискам докрай! Освен когато не пуснат моята...
Досегаема съм (и слава Богу!, иначе при безчувственост по-добре 2х1х1), но ти си го дефинирала повече от прекрасно – не и за разруха.
Благодаря ти!

]

Re: 11.09.
от Ufff на 14.10.2007 @ 00:09:50
(Профил | Изпрати бележка)

И аз ти благодаря- за рецептата на бетона!

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а