Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 431
ХуЛитери: 2
Всичко: 433

Онлайн сега:
:: lirik1
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПолуразпад
раздел: Разкази
автор: Zen_

... Не, това направо не се търпи - бива ли толкова шум?! Не ми се искаше да отварям очи - сънят бе свършил, а бе толкова романтичен и...

Ама, наистина не се издържа!! Очевидно ще трябва да ставам и да се пробвам да прекратя тази врява.

Престраших се и реших първо да погледна с едно око - прекалено подозрително ми се стори, че цялата тази бъркотия, крещене, бърборене и писъци е твърде близо, а може би в стаята ми?! Нима е възможно?!

Да - възможно беше!

... Пъврото Нещо, което видях, беше едно мъничко опърпано момиченце, което ме зяпаше с кривогледите си очи и се хилеше непрестанно. Устата му беше неестествено широка или ми се видя такава, защото беше зейнала в някаква, като че ли парализирана, усмивка... Дрехите на момиченцето бяха в подчертано ярки цветове и в никакъв случай съразмерни. То ме видя и хилейки се започна да ми се криви насреща и да пее:

- Не ме гледай така, момче! Не ме гледай така-а-а-а! Хахахаха!

- Кое си или коя си ти? - попитах, а гласът ми бе толкова приглушен, че и аз не можах да се чуя.

- Аз ли? - момиченцето безцеремонно си бръкна в носа и започна упорито да търси нещо там с пръст. Аз съм Ейфоринка. Ти много ме обичаш - не помниш ли? Колко пъти съм била до теб, когато удариш две ракийки! Хахахахаха....

- Искаш да кажеш, че се познаваме?? - възкликнах, но отново не се чух.

Междувременно забелязах, че стаята е пълна с различни гротескни индивиди, а някои дори си бяха просто... фигури... но живи, оживели по някакъв странен, мистичен начин. Боже, помислих си, сигурно още спя... Но пък, що за сън е това?...

- Не-е, не спиш!! Не спиш, помогни ми! - съвсем наблизо бе застанало малко човече, което се състоеше почти само от глава. Останалите части на тялото му бяха толкова нищожни, в сравнение с главата му, че веднага разбрах - полудявам, това са глюки, халюцинации... Леле, и откъде-накъде? Нима човек усеща, когато полудява? Нима разбира, че вече е луд?? Не... Мисля, че бях чувал и чел обратното...

- Виж к`во, мога само да ти гарантирам, че не спиш! А дали си луд или не - това е друг въпрос. Не съм психиатър. - продължаваше да дрънка човечето. Ти добре, че се събуди! Кажи какво ще правим сега с тази паплач??

- Слушай - казах му, - обясни ми какво става - можеш ли?

- Първо нека ти кажа, че с Твоите експерименти се стигна дотук - виж сега в какво положение сме! Тез` дет` ги изпусна без контрол сега ще ти изядат ушите - които ти нямаш, де...

С всеки изминал миг изумлението ми растеше, особено като почнах да различавам по-добре кълчещите се, викащи и подскачащи фигури наоколо - такива неща дори във филмите на Спилбърг и Лукас нямаше...

- Добре! - казах на човечето, мъчейки се да чуя гласа си. Кажи ми ти кой си и обясни за какво става дума! Слушам те, ехо-о!!
Човечето се обърна към мен, макар че за малкото му краче се беше залепило едно от пръв поглед много досадно същество, което виеше и стенеше, а след това се усмихваше с някаква предизвикателна усмивка и намигаше. После пак стенеше, виеше и дърпаше малкия ми събеседник като му говореше: "Мразя те, обичайки те! Обичам те, мразейки те! М-м-м-м, чуй ме-е-е! М-мммм, ех-ех... ех-ех...".

... - Всичко започна с твоя експеримент... Ето, аз например съм Инчо. Кой е Инчо ли? Ами това е съкратено - ти така се подиграваше с мен, т.е., с акъла си - Интелектчо, или Инчо! Та аз съм Инчо. Това досадно същество е Амбивалентка - много е гнусна и нетърпима, но... Какво да се прави? Ти самият искаше след Трансформацията всички да останат до теб - "за да ги видя и лично да се запозная с тях, а и за всеки случай"! Ето ти сега!!! Запознай се! Да ти ги представя ли?

Човечето направи неприличен жест с ръка, на някакъв рошав старец, който постоянно се мъчеше да вметне нещо и да го прекъсне, а после се обърна към мен и каза:
- Виждаш ли го? Ей този ми изяде главата!! Той е Старецът-съмнение - постоянно ме подбутва с бастуна си, вече ме боли навсякъде... А онова там плоското като електрически скат същество, дето е залепнало за земята и отваря очи на всеки пет секунди е твоята Акрофобия. Знам, че не я обичаш, ама ти настояваше ВСИЧКИ да са тук - ето ти я и нея... Ами онази рехава мъглявина, дето не може дори и формата си да запази постоянно - това е една от многото тук твои Мечти, в които и ти самият не вярваш...

- Чакак, чакай! - прекъснах го. Какво значи всичко това, по дяволите??

- Изслушай ме, де! То затова има там едно мъничко мишленце в ъгъла на стаята - все се крие - Търпението ти. Изведнъж човечето се намръщи - от другия край на необичайно голямата стая бавно и важно се приближаваше към нас някаква сравнително внушителна на общия фон фигура - с костюм и вратовръзка, приличаща на героя на Брат Пит от оня готин филм "Джо Блек" или нещо такова... Той обаче се спря - погледна към мен многозначително, после хвърли презрителен поглед към моя събеседник и каза небрежно:

- Когато този дърдорко спре, обади ми се, за да ти обясня накратко нещата... ОК?

- Ти кой си? - попитах и все повече започвах да се притеснявам, че не чувам гласа си - но пък те чуваха какво им говоря...

- Аз ли? Аз съм Разумът ти... Мислех, че Инчо ще ти покаже първо мен - но неговите приоритети са винаги непредсказуеми! Интересно как може да има такава важна роля в живота ти!!

... Усетих нещо като студена вълна - обля ме за миг, но после бях потопен отново в тази "действителност".

- Я-а-а-а, събуди се!!! - разкрещя се някакво рунтаво човече, което кой знае защо постоянно сменяше външния си вид и формата си като реклама в интернет и ужасно се кривеше... Останалите "твари" го чуха, спряха за миг врявата и заниманията си и се приближиха към мен, нареждайки се в полукръг, но в няколко редички - много бяха...

- Приятели! - простенах без да се чувам. Първо ми простете, ако съм ви обидил с нещо, а после... после се представете, а?
Те започнаха да си шушукат, дочуха се откъслечни фрази "още не е на себе си", "... дали ще понесе всичко в това състояние", "предпочитам да съм на... място" и други съвсем безсмислени за мен неща...

Инчо отново взе инициативата и започна:

- Точно в 23 часа и 32 минути започна Трансформацията. Целта беше, според моята теория, да се отделят всички ненужни за съвместното ни с тебе съществуване емоции, характерови черти, навици и прочие характеристики (тук Инчо замълча и ме погледна бързо - явно премисляше какво да ми спести от обяснението), за да можем да се приближим с тебе максимално до Трансцендентната ти същност - хе-хе, към която се надявах, че принадлежа и аз...но, уви - и ето я цялата паплач, за която ти специално ме предупреди да не унищожавам веднага с Трансформъра, ама защо ли те послушах?...

Започна се дюдюкане и направо викане от страна на някои "индивиди", несъгласни с определението паплач, а имаше и такива, които откровено се мъчеха да наплюят Инчо...

Пробивайки си път през останалите, едно наперено и приличащо на зелено вълнисто папагалче същество, но с доста по-големи размери, се опита да клъвне в окото моя "гид", който, обаче, успя ловко да се измъкне, извади едно огледало, бързо го нагласи пред учите на огромното папагалче и то се сви и приклекна на пода...
- Така е... - отговори на питащия ме поглед Инчо, Завистта ти я укротявам само като й покажа образа на Истинската Любов. Но тя понеже е по-скромна и не се вижда оттук, мога само с огледалото...

- Покажи ми я! - примолих се аз.

- Ами, извикай я. Тя е много интересно същество - ту се появява на преден план, ту въобще се скрива... и ти на това му викаш Истинска Любов! А я погледни тук тези десетина "разнояйчни" близнаци - оказва се, че това са твоите страхове!! Мно-о-ого са отвратителни - врат се навсякъде, пречат на всичко и всички, миришат гадно - ужас!!! Виж, друг е въпросът с Тъгата - кротка е, а и красива... А Тревогата, пък, не се е спряла, откакто мина Трансформацията - вече знае всички дупчици по стените, тавана и пода и продължава да щъка с огромна скорост из цялото помещение...

- Ясно... - казах. Искаш да кажеш, че съм се разпаднал на отделни свои съставки, елементи? Това само за психиката ми ли се отнася?
- О-о-о-о, още не си на себе си! Погледни онази лелка, дето постоянно си брои пръстите - Паметта ти, хич не изглежда добре... Поне на мене не ми изглежда добре! Ами онова дебеланче, дето се е излегнало и пие вече осма водка, пушейки цигара след цигара? Това било Кефът ти - твърди, че се познавате от студентските години, ама лъже!

Тук Инчо се засмя и каза, намигвайки ми съучастнически:

- Видях там няколко много интересни същества - те казаха, че също са твои приятели от студентските, а някои и от ученическите години...М-м, готини са и миришат приятно - Обич, Любов, Вяра, Надя!! Трябва само да ги видиш!

През това време насъбралите се наоколо, които досега гледаха общо взето тъпо и слушаха за какво си говорим, започнаха да мърдат да се хапят едни други, да се стремят да дойдат по-близо до мен... Добре че беше "Джо Блек" - Разумът, той успяваше да прогони някои от тях само с поглед, но други - с откровена сила...

... Тогава реших да се понадигна - явно е време за ставане и действане, но... не се получи! Погледнах натам, където трябваше да са ръцете ми - нямаше нищо!

- Инчо-о-о-о, Разуме-е-е-е, къде съм?! Какво е станало с мен - веднага ми кажете!!!

- Ами - бавно започна Разумът, - подведе те най-добрият ти приятел Инчо и ти обеща пълно себепознание, ако успееш да се освободиш от емоции, традиции, навици, потребности, "безсмислени" мотиви, влечения, инстинкти и прочие. Каза ти, че "чистият" Интелект и ти можете да достигнете до Върховно познание на същността на нещата. Прдстави си, - Разумът се усмихна криво, - Инчо дори ти каза, че Здравият Разум също не ти е нужен... Представяш ли си - оказва се, че и аз трябва да бъда унищожен... Хм... Всичко зависи от теб! Ти решаваш! Разбира се, за част от нещата съм съгласен с Инчо - тук има много боклук, много! - и той посочи множеството от най-различни гърчещи се и променящи формата си и цвета същества.

- Повечето от тези плазмодии емоциите не са ти нужни - аз също смятам така! - възцари се тишина и съществата вкупом погледнаха в моята посока (как да кажа към мен, като и аз не се виждах?) и, като че ли, очакваха решителната последна присъда...

- Момент, искаш да кажеш... искате двамата с Инчо да кажете, че всички твари в тази стая са частици от мен??

... Мълчанието беше пълно. Секунда-две-три... Тогава се появи красива девойка, която правеше страхотно впечатление с красотата и грациозността си - много от съществата откровено се стремяха да не гледат към нея и направо се свиха като че от страх... Тя каза:

- Задай въпроса си! Главният въпрос - този, който стои все още неизречен! Хайде, смело! - погледнах наоколо, направо се ужасих от вида и поведението на някои същества, но пък щом са частици от мен... Попитах:

- Какво съм аз? Не се виждам!!

Вълна на общо облекчение премина през събралото се постоянно движещо се множество...

- Ти си Душата! Но, разбира се, една гола душа, изпълнена с дух! Искам да знаеш, че ти искаше това, аз само ти помогнах да съблечеш всичко от себе си! - някак печално промърмори Инчо...

- И трябва да решиш дали ще се разделиш с всички нас или... ще ни вземеш обратно! - някак загадъчно се усмихна красивата девойка.

- Ти коя си? - попитах безшумно.

- Имаш по-важен въпрос за решаване! - отговори кротко тя...

Погледнах ги отново: подобна на папагал Завист, омърлушена красива Тъга, ухилена постоянно еуфория-Ейфоринка, непрестанно променящото се и на цвят и по форма Настроение, покритата в язви Ревност, чистият и приветлив Смях, страшното същество с повече от 100 зъба Ярост, кръгличкото същественце с цигара в уста и чаша в ръка Кефът, няколкото красиви като цветя фигури на Любов, Обич, Вяра и Надежда, покритото с безброй бръчки лице на Тревогата, която и сега се въртеше наоколо... излъчващата светлина Радост, наредените като шишенца Страхове и застаналите до тях Фобии...и, разбира се Инчо и Разум....

Хвърлих последен поглед към тях и ослепителна светлина ме прониза: беше дошъл мигът на Избора!

... Знаех, че нямам много време - секунди, усещах го! Всички вече стояха вцепенени и очакваха съдбата си!

... Но, времето спря и Решението увисна във въздуха!

Започна нов цикъл...


Публикувано от aurora на 13.09.2007 @ 13:31:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Zen_

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

10.05.2021 год. / 02:11:17 часа

добави твой текст
"Полуразпад" | Вход | 8 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Полуразпад
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.09.2007 @ 13:35:03
(Профил | Изпрати бележка)
Добре дошъл отново!
Радвам се, че пак мога да те чета... в новия цикъл:)


Re: Полуразпад
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 13.09.2007 @ 19:12:09
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти! Ти си неповторима и го знаеш!! :)
@}>-->--

]


Re: Полуразпад
от ANG на 13.09.2007 @ 14:29:37
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
цяла година зацикляне - няма те - много е и за нас, и за Вселената


Re: Полуразпад
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 13.09.2007 @ 19:13:00
(Профил | Изпрати бележка)
... Времето е относително, приятелю! Кой, ако не ти, знае това? ;)

]


Re: Полуразпад
от libra на 13.09.2007 @ 15:27:41
(Профил | Изпрати бележка)
здравей Зен, ти се върна :)


Re: Полуразпад
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 13.09.2007 @ 19:13:50
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Либричка! :)
... Иска ми се да вярвам, че е така... ;)*

]


Re: Полуразпад
от Jessica (jessica_pl@abv.bg) на 13.09.2007 @ 15:31:50
(Профил | Изпрати бележка) http://lex.bg/members/Jessica/
решението увисна във въздуха
поздрави за произведението:)


Re: Полуразпад
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 13.09.2007 @ 19:15:33
(Профил | Изпрати бележка)
Хей, красавицо, стана ли вече дипломиран юрист?? ;))
... Зарадва ме твоят отзив - бе неочакван за мен!... :)*

]


Re: Полуразпад
от ma_gi на 13.09.2007 @ 17:27:17
(Профил | Изпрати бележка)
Не вярвам на очите си!!!


Re: Полуразпад
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 13.09.2007 @ 19:16:55
(Профил | Изпрати бележка)
:))))

... Маги, и аз не вярвам! Благодаря ти, че си тук! :)*

]


Re: Полуразпад
от regina на 13.09.2007 @ 19:42:04
(Профил | Изпрати бележка)
хайде, кажи сега нещо в мерена реч, че да ми падне сърце на място!!!
Регина Интеграл Многострадалная


Re: Полуразпад
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 13.09.2007 @ 19:50:28
(Профил | Изпрати бележка)
... Привет, Lila Многострадальная! :))
Разбирам желанието ти, ама няма да е сега... по-нататък! :)))

Усмивки и весела вечер! ;)*

_Z_

]


Re: Полуразпад
от kovalski на 13.09.2007 @ 20:10:59
(Профил | Изпрати бележка)
зен колкото-инова /стивън

]


Re: Полуразпад
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 13.09.2007 @ 21:36:54
(Профил | Изпрати бележка)
Френде, это что - глюки? ;)

]


Re: Полуразпад
от kristi на 13.09.2007 @ 20:57:41
(Профил | Изпрати бележка)
Хей, здравей възвръщенец!

Необичайно ти е завръщането, но пък си струва!

Поетичната рамка къде я прибра?


Re: Полуразпад
от kovalski на 13.09.2007 @ 21:18:23
(Профил | Изпрати бележка)
Поезия?
Никогиш!

]


Re: Полуразпад
от kovalski на 13.09.2007 @ 21:20:13
(Профил | Изпрати бележка)
Кой за кого?
Извинете!

]


Re: Полуразпад
от kristi на 13.09.2007 @ 21:35:30
(Профил | Изпрати бележка)
Не те разбрах, kovalski.

Плз, поясни .

]


Re: Полуразпад
от kovalski на 13.09.2007 @ 22:04:44
(Профил | Изпрати бележка)
Сбърках

]


Re: Полуразпад
от kristi на 13.09.2007 @ 22:14:15
(Профил | Изпрати бележка)
Простено ти е! :)

]


Re: Полуразпад
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 13.09.2007 @ 21:35:23
(Профил | Изпрати бележка)
... Кристи, приятелко......... много ти се радвам!! :)))

Заради голямото "преместване" се получи така, че "поетичната рамка" е затрупана с много боклуци, но... продължава да блести и да ме приканва да й обърна внимание... Ще видим! ;)))

Приятна и спокойна вечер! ;)*

]


Re: Полуразпад
от Den i nosht на 14.11.2007 @ 18:05:50
(Профил | Изпрати бележка)
Ти кой си?
......................

?!