автор: galachad

Днеска свърши алкохола и ме мъчи мисъл гола...
............
Коловози с дъх на ръжда и катран
по красива пътека от тях аз не знам
И дори пред полюшващи морски вълни
и дори пред шосета асфалтни и зли

Щом пролет настъпи и дрян разцъфти
коловозите вързват се в моите дни
като бяла мечта като пара след влак
коловозите вземат от моя мерак

И дори двеста века до тях да седя
пак ще искам да чувствам де се крие света
хоризонтно изтънки тъй далечни и бели
коловози метални своя път са поели.
...........