автор: chicho_toshko

Нощта бродира тъмния покров
и пуска по дъгата нишки-люлки.
Игра започват звездните светулки
и пламва необята от любов.

Пазител на небесната дъга
кърмчия сребърен,във мрак нагазил,
сърцата на невинните белязъл-
преследва на миражите брега.

Разпукват се небесните простори.
Обгърнати във тайнство чудеса,
витаят някъде във вечността
и всеки звук със себе си говори...