автор: utro

Този хленч!
Този вой до луната!
Стене цялото земно кълбо.
През глава и душа се премята
от недостиг самата любов!
Сомнамбулно свистят
от умора
и се свиват в панически стих
причудливите метеори
от крещене и стон смътно-тих!
Отривисто,
задъхано,
смутно
във очите-кърфици болят.
А навън
на къдрици безплътни
три слънца
люлка златна плетат.

И люлеят на нея небето.
С присмех млад
се закачат встрани.
Кой по-силно ще може сърцето ти
с толкоз нежна любов да рани!