автор: meli_m

І

Happy Birthday to you, Happy Birthday to you.........Приятен мъжки глас припяваше доста фалшиво, но и много влюбено.
-Добро утро, поспаланке! Няма ли да си видиш подаръците?
Да, днес имах рожден ден. Ставах на 24. Кажи-речи половин живот........, и то какъв живот.......
Сигурна съм, че всяко друго момиче на тази възраст е изживяло нормални 23 години, има прекрасни спомени и гледа смело напред. Но не и аз. Аз само гледам смело напред, или поне все още имам надежди за по-добри години, въпреки че стана необратимото – толкова очакваната война между българи и турци в България започна, като едва ли някой си бе представял какви ще са последствията от нея, а аз за съжаление не можах да направя нищо, за да я предотвратя.
Но нека започна отначало...........
Казвам се Фани. Всъщност, казвам се Фатма, а Фани е българското ми име. Сигурно това, което чухте Ви звучи странно, но не ме питайте какво ми костваше вкъщи да съм Фатма, а целият останал свят да познава Фани.
Както се сещате съм туркиня и съм родена преди 24 години в Пловдив през заветното Татово управление. Не стига това, ами на всичкото отгоре съм и извънбрачно дете. Мама ме е родила на 18 и дълго време е крила бремеността си, понеже баща ми е бил женен, а предполагам сте наясно какво значи неомъжена туркиня не само да не е девствена, но и да очаква дете от женен мъж. Родителите й даже били твърдо решени да ме оставят в дом за сираци, но след като ме видели се отказали. Не зная какво ги е разубедило, въпреки че всеки, който ме видеше, казваше че съм одрала кожата на баща си. Понеже мама е била прекалено млада и неопитна, баба и дядо ме отгледаха като тяхно дете. Бях любимката на цялото ми голямо семейство. Казват, че съм преобърнала живота им и всички ме глезеха и ми се радваха. Бях щастливо хлапе и никога не съм усещала липсата на нищо, даже и на баща си.
Ето го и първият SMS поздрав, който и без да видя зная, че е от Дима, сестрата на Иван моят годеник и най-добрата ми приятелка.
“Пожелавам ти и тази година да си останеш неомъжена, защото много добре знаеш, че аз все още не съм готова...:)”.
Да, много добре знаех за какво не беше готова Дима. С нея се познаваме още от детската градина и сме като сестри. Още докато ритахме момчетата, които ни дърпаха плитките, си обещахме, че не трябва да имаме нищо общо с тях, но все пак като поотраснахме и разбрахме, че без тях не може, малко допълнихме обещанието с клаузата, че ако решим да се омъжим, то задължително трябва да го направим заедно. Преди пет години и двете ни приеха да учим право в САЩ, но аз не пожелах да напусна България, защото вече работех мечтаната от мен работа като сътрудник в Асоциация за защита правата на малцинствата, тъй като винаги съм искала да помагам на онеправданите хора от малцинствените групи, които имаха нужда от мен. Така само тя замина и сега работи в една многообещаваща адвокатска фирма във Ню Йорк, а аз завърших право в родния ми град и в момента вече съм зам.-председател съм на асоциацията .