автор: biser4e

Очаква ме на ъгъла. Във" Матине".
Едно кафе и няколко прегръдки.
Поглежда си часовника.
Един без две.
Кажете му, че няма да се върна.
Кажете му , че просто е сънувал
и точно във един ще се събуди.
А сянката зад следващият ъгъл
е звън от тишина на пеперуди.
Кажете му:
" Във есенния дъжд,
жената между капките изчезна,
прошепвайки му името на мъж.
Валяло е, но ти не си усетил."
Предайте му последната ми нежност,
защото аз не мога да остана.
Обърна ли очите си към него,
ще трябва да започна отначало.