автор: BUL

безплоден очаквам дъжда
иглите му да се забият в прозрачното тяло
на земята
да започнат да я кърпят
лека-полека
дупка по дупка
въздишка по въздишка
докато запълнят спомените с восък.
след това фигурите ще тежат
но няма да усещат нищо.

безплоден очаквам дъжда
при стряхата на най-далечната къща
да дойде
като скитник който ме пита за пътя си
или желае да му разкажа за белите ръце
на студената майка която гали мъртвото време?

над разораната равнина да се пръсне всичката
болка
безбожно истинска
безбожно разбираема
с кахърите и болките на тази невидима шивачка
която нощ
и ден
зиме и лете
ден след ден зашива без умора
прешлените на годините.

безплоден очаквам дъжда.
и безплодна е моята мъка...