автор: 0805

Умори се пътят да следва посоките и ги разлюби.
Изневери им с прохладното удобство на крайречен камък,
приседна и зачака.
Пръв мина вятърът, бърз и попътен,
но пътят не вярваше на роднини.
Един орел го помисли за змия.
Сграбчи го, а после се отказа -
орлите не качват на автостоп.
Горска пътечка се заумилква около него,
но при мисълта за изоставени посоки
се върна към добрия, стар лес.

Цели вечности ходене,
а крачките ми -
в шепа се събират,
помисли си пътят.
И последва реката.

Затова са щастливи реките –
има дни, в които
синовете им
се завръщат.