Как ли пък не!-да се случи на мен.
Да ме грабне онази завеяна
и с превръзка на двете очи.
Или аз съм за връзване повече?
Тя така ме прецака отзад,
че за случая нямах понятие-
на кошмар ли нелеп налетях
или просто на края в началото...
Леко в кръста усетих бодеж
и в подробности леко замайване...
Сякаш вятърът палавосвеж
си играеше по барабаните.
Нещо стана със мойта душа.
Преобръщане.Някакво салто.
И светът покрай мен заваля
ката старо познато пиянство.
За това казват няма лечение.
Кой ли от туй се лекува?
Залиташ в едно изречение
и дяволът в теб ще пирува...