автор: ned

        Деня ми премина без полезно физическо и с още по-малко умствено усилие. Дремнах половин час след обяд за почивка и ободряване, след което продължих със същото усърдие да усвоявам деня. Вечерта се търколих в леглото около десетачката. Заспах блажено, като човек с неизползвана съвест и дълг.
       Някъде към 5 часа се пробудих, сменях позиции в леглото, мачках възглавницата вертикално и хоризонтално – не успях отново да заспя.
       Сигурно съм болен – заключих.
        Започнах мислено да се сканирам: от малкия мозък в главата до малкия пръст на левия крак.
Нищо не открих. Не може да бъде!
В днешно време, с напредъка на медицината, не е възможно човек да е съвсем здрав.
        Сканирах повторно. Ето – открих болки в дясното коляно. Точно там!
       Не – оказаха се в лявото. Точно там, някъде около ябълката.
       Винаги всичко започва от ябълката.
       Каква ли е причината? Може да е от промяна в атмосферното налягане или от лявото правителство или от ЕГН-то? Не, последното – не. Другият ми крак толкова години марширува под същото ЕГН, а няма никакви проблеми. Освен, ако е излязъл по късно на този свят.
       Реших, че трябва да заема правилната позиция в леглото, съобразена с лявото коляно. Променях последователно: коляно напред, отдолу с коляно назад. След това смених възстановката с коляно напред и отгоре с коляно назад отгоре.
       Никакво подобрение.
       Положението започна да става тревожно. Болките се усилиха, коляното се въртеше – сънят ми побягна решително и центробежно.
       Твърдо реших да се лекувам с подръчни средства. С биополе.
Сложих лявата ръка на лявото коляно и включих биополето. Изчаках малко.
       Не усетих нищо, освен, че коляното е мъжко.
       Увеличих полето до максимум. Дори се уплаших, да не замирише на опърлено прасе или да запаля одеялото. Без ефект - боли, че не се трае. Очевидно на моето биополе е спаднало напрежението.
       Тогава смених лечебния похват: Изпробвах метода на проникващата и разтегляща хипноза. Представих си, че болката от коляното се придвижва по прасеца, глезена, ходилото и излиза от малкия пръст.
       Не се получи. Може би не трябваше през малкия пръст.
       По мъжки реших да не обръщам внимание на неистовата болка и да заспя на всяка цена. Избрах класическия метод да броя овце: една овца, две овце, три овце...
По едно време усетих, че броят на не преброените овце намалява, но сънят не идва.
       ...деветдесет и две овце... деветдесет и две овце – повтаря като ехо коляното ми.
       Допи ми се мляко.
       Утрото вече процеждаше сини къдрици през открехнатия прозорец. Станах и тръгнах към кухнята. Болката се спотаи някъде в леглото.