автор: marteniza

Натясно като в дуло на картечница,
на тъмно като в суха пещера
и тази нощ кибритената клечица
сънува Справедливата ръка.

Ще дойде скоро нейният Спасител.
В кутийката невзрачна ще се взре,
ще дръзне вместо ток през разклонител
първичния й плам да избере.

Безгрешно с пръсти ще я припознае
сред цялата издялката тълпа –
единствената, истинската, Тя е!,
която ще му палне праханта;

набързо ще му стопли ходилата,
светулка ще му бъде за из път;
и нейде ще я скъта той, когато
в горенето привърши й дъхът.

Отново нощ. Капачето полечка
отмества се. Вън вее и вали.
Ръката пали клечка подир клечка
и вече към последната пълзи...