автор: tamara

Поискаш ли ме
Твоя съм.
и ничия.

забързана във буйнто поле
с висока царевица цъфнала
с уплашени очи, и рамене
повдигнати напрегнато в косите ми,
които са почернени и те.

и бягам.
И надявам се да ме достигнеш
Да ме събориш във пръстта
Да ме погалиш
Да отметнеш и косите ми
Да прочетеш страха от любовта

Далечната, несигурна онази
Любов със секс и със лъжи
Която всеки иска но и мрази
която бе във моите мечти.

Сега е тук а аз побегнах
Не смея. Извини ме. Не посмях.
Да вярвам. Да я чакам.
Истинската...
А тя ли е това. не знам.