автор: Izabella

Узряват
бавно
вишните
на
свободата ни,

защото
време не остана
за
цъфтенето…

Тръпчиво-вкусно
утолихме сетивата си.
Научихме
дори това изкуство,
на бързи обещания,
на дълги платоничности,
на овладяно чувство…

Накиселява леко
във началото на устните ни,
но бързо свикваме
по малко да живеем.

В костилки
вишневи
събирам времето,
целувам лятото,
тъгувам по луната,
дори си спомням,
че умея да се смея,
докато
откъсвам вишните,
та да не презрее
свободата ни.