автор: lahaina

Преди от мен да си отидеш, оттук, където си желан,
преди очите да забравят за онзи поглед разпилян
и слънцето, стопило се безследно във недокоснатата длан
да се превърне в лед и пепел или във страшен ураган,
с косите си като русалка във твойта плът ще се вплета,
с ръцете като нежна веда очите ти ще заблудя,
ще сипя пепел във кръвта ти, че мен да не забравиш
и ако някога се влюбиш, за мене нея да оставиш.
Ще идвам винаги в съня ти - покоя ти да разрушавам,
ще искам всичко, ала никога аз нищо няма да ти давам...

Помни ме гъвкава и дива, и грешница, и непорочна.
Понякога мечтай за мене или за устните ми сочни.
Обичай ме тъй както някога обичах те и те обичам.
Върни се някой ден при своето незабравимо, вещерско момиче!