автор: siqnie

Понякога сънувам че съм чайка,
разперила криле в синкав здрач.
Прелитам ниско и докосвам даже
на къщите чардаците покрити с прах.

Понякога вълна съм и се удрям
в нечий стар оронен бряг.
И чувам го как тежко стене,
защото рухва,силната съм аз.

Но често,много често аз сълза съм,
в очи загледани към онзи град.
С уличките тесни,къщи стари
и кичести смокини между тях.

Несебърските къщи моя храм са,
Несебърските церкви моя кръст.
Кръжи над мен душата ми с наслада
и черпи от старинния им дух.