Осем вечерта и слънцето изгрява
в мига, в който ми обръщаш гръб
зад облак, малко сив и закъснял
това си ти, физически достъпен
след вечерята, след всичко друго
маловажно сладко
една ръка ли, две ли, три ли
ни свързват, четири
между нас и въздух не остана
само светлина