автор: ToZero

    Преди много, много хиляди години, когато земята още не съществувала, луната била свободна и свободно обикаляла между звездите.
    По онова време на луната растели много тикви – големи и малки, зрели и зелени, цъфтящи и изсъхващи. На луната живеела и маймунката Мики. Тя се хранела с тиквите. Всеки ден тя изритвала една тиква и внимателно и съсредоточено я изяждала. Семките оставяла пък за през нощта. Тогава тя гледала към звездите, които й намигали и белела семки, а звездите преглъщали и се облизвали, защото те си нямали тиквени семки.
    Веднъж, при обиколките си, луната се доближила много до слънцето. Толкова много се била приближила луната, че от горещината на слънцето тиквите започнали да се пръскат. Маймунката Мики бързо се скрила на обратната страна на луната, където било доста по-хладно. Така тя не забелязала как от една голяма тиква изскочили земята и небето.
    Земята бързо започнала да расте и от проста тиквена семка се превърнала в гигант. Пораснало и небето, което било прегърнало земята и заедно затанцували около слънцето. Но те много обичали и луната, на която били израснали и небето я хванало и повече не я пуснало да се скита сама. Оттогава земята се върти около слънцето, а луната се върти около земята.
    А какво станало с маймунката?
    Мили деца, вгледайте се вечерно време в небето. Виждате ли луната? Виждате ли нейния сърп? А виждате ли опашката на Мики там, на края на луната?
    Когато пък луната засвети кръгла и огромна като голяма тиква, ще можете да видите и самата маймунка, която ви гледа оттам. Виждате ли колко е тъжен погледът й? Това е защото е сама и няма с кого да си играе.
    Направете една маймунка с ръцете си, започнете да подскачате на един крак и вижте как Мики ще се зарадва и ще затанцува с вас.
    А сега й пратете и една целувка! Лека нощ!

Тодор Захаринов