Щом вкусих от теб и... разбрах:
до днес все съм гладна живяла...
Все с оня обсебващ ме страх,
че себе си в друг непосяла
не бих и могла да раста...
Но вкусих от теб... И капчука
мелодия нова запя,
че има те днес, че си тука...
От твоята жажда отпих -
тъй жива и чиста... Без нея,
че вече не мога открих
дори само миг да живея.
Прости ми ти тази вина,
че често повтарям излишно,
че гладен и жаден деня
минава, защото ми липсваш...
22.1.2003 г.