автор: nomoreideas

Какво да напиша, когато съм забравил всички думи. Една по една се изплъзват през отворената врата, която всеки момент ще ни раздели. А може би не ни разделя вратата, а мислите, погледите обърнати в различни посоки...
Ако се опитам да те спра сега то вече няма да е от любов, а от навик.
Искам да те изпратя до асансьора поне, но знам, че стигна ли до него, ще искам да дойда с теб до улицата, края на града, края на света...
Затова безмълвно чакам да заключиш вратата от другата страна, с огромна раница на гърба, следвана от изневерилите ми думи.
Сто години самото в една секунда. Цял живот в един миг. Страх ме е да вляза в празната стая. Стоя изправен до вратата и ти пожелавам успех.........