автор: kakafreud

В дните ми сиви и мрачни
водопад от въпроси
Безспир ме люлее...
За мене, за тебе, за утре,
За мечтите ни боси...
Водопад от въпроси
Нашата истина носи.

Медовина е скрита в душите ни.
Тя ни е хляба омесен
И виното пивко
Наша изстрадана песен
И един лъч усмивка.

Времето в тебе се често оглежда
И може би, в мене хоризонт ще отвежда...
А моето време в теб се подрежда
До перона на гара с име “Надежда”.