Изморих се от болка по тебе,
от надежди, мечти и заблуди.
Изморих се от тайните срещи
от целувките страстни и луди.
Изморих се да бъда „онази”,
дето само в мечтите обичаш,
дето вечер насън обладаваш,
а на друга в любов се заричаш.
Изморих се от погледи скрити,
все със страх и вина разменени.
Измориха ме тайните ласки,
от трепереща длан подарени.
Изморих се да бъда приятел,
но без право на поглед и дума,
да се къпя в лъжи и измами,
да опитвам да бъда разумна.
Изморих се да гледам със болка
как лицето и радостно грее,
щом с изкуствено-нежна усмивка
подаряваш светa ми на нея.