автор: AGRESIVE

Променям се,
и ставам същата като останалите.
Разглеждам вестници,
разлиствам себе си като остатък,
от някоя промишленост.
Понякога дари чета на глас убийствата.
Когато си купувам сандвич,
питам продавачката,
дали е пресен.
Може би от вчера съм научила,
че е полезно да си гаден.
Много лесно е!
И ставам сива,
обезформена, като петно от сок
върху хартиена салфетка
(просто временна отбивка
преди да падна в кофата).
И ми се иска,
поне за миг да спра,
да се наплискам
с вода от някой улей, от чешма.
Да се разсъня,
да не се страхувам да крещя...
Наистина,
да мога да се различа
под общата обвивка.