автор: andromeda_vicky

Бях нищо,когато от огън роди се
измислен от думи за цвят
незнаен и мокър от чуждите хули
прекрасният човешки свят.

Бях вихър, от който полята трептяха
бях песен и зов за живот
бях утро, в което сърцата туптяха
бях пристан за новия род.

Бях пламъкът светещ за другите
бях зов за добро и любов
бях смисълът истински в думите
бях мяра и пример най-нов.

Бях бряг за морето на думите
бях рима мълвяна наред
бях песен поела вълните
бях просто незнаен поет.