Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 800
ХуЛитери: 1
Всичко: 801

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтах х х
раздел: Поезия
автор: VvEeNnOoMm

А дали е така?Случва ли ти се е да нямаш надежда,
да нямаш избор да продължиш напред,да знаеш че всички
пътища свършват,да молиш само за един единствен момент
и след това да посрещнеш тихата прегръдка на смъртта.
а само до преди броени часове да си летял на крилете
на надеждата.Всички ти те мечти да са изглеждали реални
да си се чувствал най-щастливият човек на земята
Едно телефонно обаждане да промени живота ти
да събори всички твои мечти.
Да ги разбие на хиляди парченца,парченца които ще
се превърнат в онзи прах който ще се върне обратно в земята.
едва ли..ти даже не можеш да ме разбреш.
Мислиш че говоря за изгубена любов но не е това..
Моля се но молитвите ми са напразни
Нямам път назад нито напред...може би това заслужавам.


Публикувано от Amphibia на 16.08.2007 @ 11:10:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   VvEeNnOoMm

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
318 четения | оценка няма

показвания 15194
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"х х х" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: х х х
от Danitka на 18.08.2007 @ 13:49:12
(Профил | Изпрати бележка)
Zamislqm se, dali naistina onowa, koeto ni se sluchwa ne sme si go zasluvili, nezawisimo dali e hubawo ili losho!


Re: х х х
от HAVA на 06.09.2007 @ 23:38:00
(Профил | Изпрати бележка)
Преди време, едно момиче ми зададе същият въпрос, със същото описание. Трабваше да й отговоря смислено, не още по-точно - основателно, обосновано за това което мислех по въпроса. Замълчах за кратко, а тя нетърпеливо ме подсети да й отговоря. Казах й, че в най-трудният в живота си момент съм се чувствала точно така, с тази разлика, че не телефонно обаждане, а въпрос в упор, на който трябваше да отговоря какво мисля да правя, а аз тогава мислех да се хвърлям от десетият етаж на хотел във Видин, и че тогава само спомен за едни очи ме накара да се откажа от това си решение. Тогава момичето ме попита чии са били тези очи. Отвърнах й "Твоите...!" Тя ме погледна учудено, явно й беше трудно да асимилира това, което й казах. Беше дъщеря ми.