ХуЛите » произведение "По нишката на ехото"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Nela

Днес: 0

Вчера: 2

Общо: 14146

Онлайн са:

Анонимни: 867

ХуЛитери: 2

Всичко: 869

Онлайн сега:
:: ivliter
:: LeoBedrosian

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

По нишката на ехото

автор: BlackCat

Викът ми се вряза в среднощната призрачна дреха -
разкъса смирените сенки на мисли добри.
Като хищни очи ме пронизаха ядно звезди.
Никой смъртен тогава не чу, не разбра, не усети...

Заслизаха глутници вълчи по стръмни пътеки,
свирепо прегласяше воят им остър и лют.
Прегризах страха си и тръгнах по техния път.
Никой хищник тогава не чу, не разбра, не усети...

Зажаднели клокочеха мътни подземни потоци,
прекършваше вятър на клоните смелия дух.
Раздавах на късове дребни остатъци дъх.
Стрелите на времето в него се целеха точно.

Сълзите превърнах на камък, а камъка - в прах.
Тогава видях празнотата на своите шепи...
Затърсих притихнала нишка пресипнало ехо -
по следата й тънка да се върна отново назад.

Публикувано от mmm на 14.06.2004 @ 00:05:00

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
BlackCat

Средна оценка: 5
Оценки: 16

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

Стрелката

автор: nickyqouo

318 четения | оценка няма

показвания 17419
от 125000 заявени

[ виж текста ]

"По нишката на ехото" | Вход | 9 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: По нишката на ехото
от utro (deniza_deianska@abv.bg) на 14.06.2004 @ 00:09:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.rosiangelova.net

Като хищни очи пантерски
светят остро луни далечни
Жадни пръсти се впиват стреснато
във гърба на ревниви вечери.
А прегракнала тишината
смазва гърлото си с филия.
Хрупа ядно и кърши дланите.
Озлобената нежност вие.
Безрасъдна и гола скача,
вкиселена и зла до сяра.
И отровата, и погачата
на ръцете си носи с вяра!
:)

Re: По нишката на ехото
от BlackCat на 14.06.2004 @ 06:42:05
(Профил | Изпрати бележка)

Едно утро преглася на моя среднощен вик? :) Каква изненада, какъв хубав спомен ;)

]

Re: По нишката на ехото
от marc на 14.06.2004 @ 00:21:11
(Профил | Изпрати бележка)

Страхотни образи!
"Прегризах страха си..." Уха! Много силно!
Стискам ти ръката!

Re: По нишката на ехото
от BlackCat на 14.06.2004 @ 06:42:48
(Профил | Изпрати бележка)

Уха! И аз твоята, ама след като се завърна :)

]

Re: По нишката на ехото
от dara33 на 14.06.2004 @ 07:13:12
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/

Сълзите превърнах на камък, а камъка - в прах.

Затърсих притихнала нишка пресипнало ехо -
по следата й тънка да се върна отново назад.

Винаги има надежда.
Бравос!

Re: По нишката на ехото
от BlackCat на 14.06.2004 @ 07:41:15
(Профил | Изпрати бележка)

Надежда и нишка ехо... И мъничко здрав разум, за да осъзнаеш, че пътят на хищниците не е за тебе :)

]

Re: По нишката на ехото
от dara33 на 14.06.2004 @ 08:03:04
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/

макар и родени хищници
ние носим души на нежни
създания. Надежда и нишка ехо,
разум и осъзнаване- ДА нужно е .

:)

]

Re: По нишката на ехото
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 14.06.2004 @ 08:00:32
(Профил | Изпрати бележка)

"Раздавах на късове дребни остатъци дъх.
Стрелите на времето в него се целеха точно."

И никога няма да успеят стрелите, защото ти вече си прегризала своя страх! Силно...много силно!

Re: По нишката на ехото
от BlackCat на 14.06.2004 @ 20:46:48
(Профил | Изпрати бележка)

Има моменти, в които си мисля, че времето е едно от нещата, които ми крадат дъха. В други пък разбирам, че времето ми го... подслажда :) При всички положения се цели точно :)
Благодаря за нишката, която ми подаде...

]

Re: По нишката на ехото
от Ufff на 14.06.2004 @ 08:36:31
(Профил | Изпрати бележка)

В лабиринти от ехо затънах,
изгорени мостове, изкълвани трохи...
тъмна нишка неясна прекъснах...
Как да се върна!
/по белите камъчета:)/
от брега до брега.

Re: По нишката на ехото
от BlackCat на 14.06.2004 @ 20:50:01
(Профил | Изпрати бележка)

Както казва един безценен приятел, макар и по друг повод:

"Дълъг, дълъг е мостът през зимата.
Почти цяла зима.
Само въглен попътен в сърцето ще имам.
Стига само да има."

И трошици ще се намерят тогава :)

]

Re: По нишката на ехото
от ANG на 14.06.2004 @ 12:44:56
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

хищно, ядовито... сякаш на нещо се сърдиш.
И със силна образност - през цялото време (особено в третото стихче).
По нишката на пресипналото от викане ехо, през празнотата и с обръщане човек може да намери изход... във входа!
... после идва тишината, хармонията, намирането на СЕБЕ СИ в себе си.
Което ще чакам в следващото ти творение...

Re: По нишката на ехото
от BlackCat на 14.06.2004 @ 20:53:43
(Профил | Изпрати бележка)

Ще го чакаме заедно май... Имам още малко да доизгриза опашката си :)

]

Re: По нишката на ехото
от Silver Wolfess на 14.06.2004 @ 14:20:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver

Чудесен стих! Питам се само кое е това, което ни кара бягайки от себе си да се превръщаме в хищници? Добро ли е? От една страна - да - "Прегризваме страха". От друга - не - Все търсим нишка за обратно връщане...
Ех, коте, коте...

Re: По нишката на ехото
от BlackCat на 14.06.2004 @ 20:55:57
(Профил | Изпрати бележка)

Много ми се искаше и ти да споделиш вълчите си наблюдения :) Всъщност го направи с упътващите въпроси... Благодаря за това!

]

Re: По нишката на ехото
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 15.06.2004 @ 19:21:11
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov

...тогава видях празнотата на своите шепи...
_______________________
Много тъжен момент.
Особено когато е извървяна една голяма част от пътя.

Re: По нишката на ехото
от BlackCat на 15.06.2004 @ 19:28:03
(Профил | Изпрати бележка)

Надявам се да не си прав за пътя :) И дано все още има някакви остатъци ехо...

]

Re: По нишката на ехото
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 19.07.2004 @ 20:19:48
(Профил | Изпрати бележка)

Много силен стих! Направо ме прониза със своята картинност. Сънувала ли си го това? Понеже така звучи- като астрално пътуване....

Re: По нишката на ехото
от BlackCat на 19.07.2004 @ 23:17:20
(Профил | Изпрати бележка)

Да ти кажа, че съм го преживяла, не знам дали ще ми повярваш. Беше нещо като да не те приемат нито хищниците, нито хората. И никой от тях не разбра за вика ми. Кой да попиташ за пътя към себе си?...

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а