автор: VylchaPoroda

Никотинови пръсти разтварят
усещането ми за време
и се вкопчват
Улавят пулса му
и го заместват.
Постепенно.
Ще запаля и аз.
И ще чакам.
От чакане ще се превърна в секундант,
който няма часовник,
но все така ще чакам
сбъдване с последното убийство.
Когато ме събуди телефонният ти глас
ще разбера,
че не е било да бъде последно.
И че пръстите ми не са достатъчно
почернели
за да се впият в черното
на твоето сърце,
както ти в мен,
без да разбереш....