автор: Hemu

Бях аз „хубава и млада"
ала сега останах само „и".
Весела, по детски луда,
навярно много ми личи.
Отмина времето, когато
извръщаха след мен очи,
но вече потъмнява злато,
едва прокрадват се лъчи.
Усмивка само ми остана,
сърцето също, пак тупти.
Един живот, една промяна,
така полека времето лети.
Навестява ранна старостта
оставяйки си своите следи,
навярно отлита младостта,
отправя се друг да навести.
Лъчезарна давам я на друг
и се сбогувам без проблеми,
че люлчена младостта е тук -
избрала синовете ми големи.

(а) 11.08.2007г