автор: thundergoddess

Природата тъкмо се беше събудила от зимния си сън. Първите кокичета бяха показали срамежливо главички над почвата. Дърветата бяха напъпили. Техните хиляди пъпчици гледаха с усмивка към благодатното слънце, чакайки то да засияе с още по-пълна сила, за да може те да се превърнат в красиви, ароматни цветчета, който да привличат минувачите наоколо.
Не бих казала същото за учениците – зимната им ваканция тъкмо беше свършила и те дремеха по чиновете като усилията им да си водят записки ( особено около 7:30 сутринта) им се струваха нечовешки. Госпожа Манева нахлу с бодра походка в стая 42, където имаше час с нас, вече 10 “а” клас.
- Добро утро, ученици!
- Добро утро, госпожо Манева!
- Какви новини имам само за вас! Няма да повярвате. Напоследък учените са се побъркали и говорят страшни фантасмагории. Реших да споделя няколко от тези измислици с вас и ще ми е интересно да чуя вашето мнение.
Всички сънени очи се ококориха, учениците подпряха тежките глави на ръцете си. Настъпи гробна тишина – публиката беше готова да чуе новостите около културата или свръхестественото от този прекрасен професионалист пред тях, който, за разлика от други учители, си правеше труда да ги научи да мислят самостоятелно, а не да зубрят от книжките.
- Знаете, че живеем в много странно време, когато някои хора започнаха да подивяват и да се правят едва ли не на пещерняци. Те започнаха да почитат старите езически божества и да твърдят, че съвременните религии били грешката на цивилизацията. На всичко отгоре, в момента твърдят, че имат утвърдително доказателство, което можело да срази основите на днешното общество – а именно морала и религията. Тези диваци (смея така да ги нарека) си мислят, че ако тръгнем да се изколваме по жертвениците и да почитаме 15 божества вместо едно ще бъдем много по-цивилизовани. Та … исках да кажа, че намерили свитък от преди 3000 години, с някакво предание, касаещо се за днешните времена. В него се разказва за бъдещите събития. В общи линии, че един ден хората ще се опълчат срещу боговете и ще започнат да почитат един човек като бог. Народа ще се опита да отнеме властта им, но тогава на двама от великите олимпийци ще им се роди дъщеря – Теида, която ще върне предишния ред на земята. Според мен това е фалшификация и опит за манипулация – нали не смятате, че един свитък може да остане непокътнат за 3000 години?
Аз подскочих от стола си като чух новините. Нима вече целия свят знаеше за Предсказанието?! Учителката продължи да говори с насмешка по темата.
- Има още данни във въпросния свитък – засмя се тя – казват, че момичето щяло да бъде много младо, когато се опита да изпълни мисията си, но преданието не казва дали ще успее. Нещо интересно е, че щяла да бъде отгледана в Мизия от някакво семейство. Така, че трябва да се радваме, по нашите земи вероятно живее някаква спасителка на цивилизацията – по лицето й изгря иронична усмивка.
Новините доста ме обезпокоиха и явно това беше изписано на лицето ми. Наблюдателната учителка бързо го забеляза:
- Симона, предполагам имаш да кажеш нещо по темата и затова си така обезпокоена.
- Нищо особено, госпожо. Само, че хората имат право да вярват в каквото си искат, стига да не пречат на другите с вярата си. Сама сте ни казвали това. В това отношение смятам, че езичниците са били доста по-толерантни от последователите на съвременните религии. В езическия култ са се включвали елементи на различни вярвания. Те са приемали цели митове и нови богове при продължителна връзка с някой друг народ. Това е създало богата и различна култура. Хората тогава са били обединени с религията, християнството не е било началото на обединението на хората в които и да е земи. Това е така, защото тогава те не са карали останалите да вярват в каквото вярват те дословно, а всеки е бил свободен да вярва в каквото иска и да го споделя с другите. Античните хора не са плюели друговерците, а са слушали с интерес техните предания. Инквизициите и разрушаването на уникални култури в името на еднообразието и скуката са дело на последователи на определени религии в една определена епоха.
Всички ахнаха. Как се осмелявам да говоря така на преподавателката! Да изразя различно мнение от нейното?! Край със шестиците ми по български и литература …
- Така говорят глуповатите хора, без да се обиждаш…..
И така започна една скучна беседа, в която с ужас разбрах, че Манева беше фанатична християнка. Човек, който казваше на нас, че душата ни е неприкосновен храм и в него можем да допуснем само този, който наистина желаем. Тя казваше, че вярата е нещо лично и само ако ние искаме можем да позволим на останалите да се докоснат до нея, каквато и да е тя. Жената, която уж говореше за търпимост към различните вери в момента влизаше с безплатен пропуск в храма ми и потъпкваше вярата ми без изобщо да съм й го позволила.
След този разговор изминаха няколко дни. Мълвата за Преданието ставаше все по-популярна. Беше на първа страница на водещите вестници и списания, в страниците в интернет, и се говореше изключително много за това и по телевизията. Докато вървях по централния площад, без да искам чувах какво си шушукат хората, минаващи покрай мен. За Теида, предсказанието, гръцката митология … и клюки! Колко много и различни клюки! Според някои въпросното момиче дори учело в Русе. Източниците на тази вест станаха толкова много, че след няколко седмици вече дебата беше не в кой град учи тя, а в кое училище. След това се пусна слуха, че било “Христо Ботев” – моето училище. И това излезе като новина в най-продаваните вестници в България. Някои хора вярваха, а други – не. Имаше хора, които се радваха на вестите, а други си скубеха косите като умираха от яд, че устоите на старомодната религия лека-полека рухват.
Един ден Манева влезе при нас много бледа – по лицето й беше изписана тревога, а самата тя едва намираше сила, за да си поеме дъх. Нямах търпение да чуя речта й, как ли щяха да реагират съучениците ми.
- Дълго време не вярвах на тези предсказания и клюките около тях. От днес нататък, обаче, че следя новините около този мит с голям интерес. Няма да повярвате какво ми се случи преди малко, тъкмо като идвах на работа. Видях я на улицата! Вие сте първите хора, на които споделям това. Но е истина!
Всички гледаха с ококорени очи и зяпнали усти. Ефектът Уау! Учителката продължи развълнувано:
- Знаете ли, това момиче се прикрива наистина добре, защото никога не съм я виждала по коридорите на училището ни. Като я видях сега, беше облечена в бял хитон. Стройна девойка на вашата възраст някъде – с хубаво лице и тяло. Очите и бяха сини като небето, а косата и черна като перата на гарван. Къдриците й се спускаха до хълбоците й! Най-странното беше, че всички минаваха покрай нея все едно я нямаше и аз само я виждах.
Гергана, момичето пред мен се обърна към другарчето си Йолина с изпитателен поглед. Йолито гледаше невярващо на парцали. Що се отнася до мен, аз едва ли не се давех от смях. Йонито, която сядаше до мен ме гледаше учудено. Тя прошепна:
- Възможно е, нали боговете могат да избират кой да ги вижда!
- Не споря, Йони. Причината да се смея е от друго естество. Някой ден ще разбереш.
Всъщност и аз не подозирах колко скоро ще е този тъй драматичен ден.