автор: JACK

нещо като credo

Душата ми - незаздравяла рана
от още неизречени слова -
дали ще може да остане
със вас до края на света?…
Дали ще мога дълго да разказвам
за вятъра, дъжда и любовта,
или надежда е напразна
и няма нещо след смъртта?…

А Словото ми беше подарено
в мига, когато с болка се родих -
закътано дълбоко в мене,
покълва в скромния ми стих…
Със думите родих се и живея -
един живот до неприличност тих -
но знам - със Словото и Нея,
самата Смърт я победих!…