И когато бягам ще усещам ли вятъра
онзи вятър който крадеше косите ти
от жадните ми пръсти които никога
не можеха да се наситят на гладката ти кожа
кожа от която изтръпваше всеки пръст на горящата ми длан.
Дланта в която ти нежно поставяше малката си ръка
и целият свят разбираше ,че ние си принадлежим
и виждаха щастието в твоите очи.
очите ни огледалото на нашата любов.
И ще усетя ли пак искарата
която гореше по силно от звездата.
Твоята звезда,с твоето име което подари ми.
в онази нощ на дива страст в коята аз шептях на глас
скрите си желания за грях.
Едва ли пак.По добре да продължа да бягам в страх.....