автор: marsi

Тази нощ тъмнината е изгубила окото си. Няма звезди. Тишината е точно такава, като онази - "пред изстрел". Прокраднати стъпки... силуети изопнати... невротично превъртане на дублирани ключове...

Тази нощ луната си е поръчала почивка,някъде от другата страна на Млечния път,или може би от другата страна на живота ни- там,където мечтите са достатъчно избелели,за да се познават...а огледалата са заключили очите на небето, да не плаче.
Тази нощ дори утайката по ръба на чашата евтино вино не изглежда достатъчно мътна,да се удавиш.
Черното не е знак за траур.
Ще се случи ли?...................................................
В такава нощ можеш единствено да се сблъскаш със себе си.