автор: siromah

“Преди много, много години, когато на Боговете им доскучавало на Олимп, те слизали на Земята, за да си убият времето в лов или любовни авантюри.
Един ден на краля на едно кралство се родила мъжка рожба. Радостта му била толкова голяма, че той обявил всенародни веселия. За простите селяци били разпънати дълги дървени маси в близкия парк до двореца

За Боговете, кралете и благородниците естествено бил тържественият пир в тронната зала. Били поканени цяла дозина фокусници, изкусни танцьорки, огнегълтачи и шутове, да веселят благородните гости. От близо и далеч започнали да пристигат гости: крале от съседните кралства със своите свити, благородни рицари с пажовете си, тежки търговци от далечни отвъдморски земи, войници, авантюристи и прости селяни. Дори и глухите баби и дядовци, яхвали магарета и ги шибали с кавшика така, че да одерат кожа за девет чифта цървули и пристигали в двореца за най-голямо учудване на царя. Докато простолюдието се опитвало да преглътне сухия черен хляб и жилавите мръвки с прокиснало червено вино, в двореца кралете, благородната им свита и разбира се обичаино Боговете – които още не били пристигнали на гощавката-което било малко чудно, защото обикновено те се явявали първи - се нахвърлили върху богата трапеза: пухкав хляб, от който се издигала ароматна пара, печени прасенца със затъкнати в устата червени ябълки – не по-стари от три месеца и чието месце се топяло в устата, задушени яребици с гъби и пъдпъдъчи яйца, прясно осолени паламуди и пушени херинги, пикантни жабешки бутчета в доматен сос и нарязани на кубчета картофи, вкусен агнешки мозък, дори и редкия черен хайвер.”
– Ей, ако така ще разправяш – прекъсна го Дани и преглътна насъбралата се в устата му слюнка – продължавай по-нататък. Не ме мъчи повече, моля те.
– Добре – въздъхна Иван и повдигна очилата си. – “ Та на трапезата имало и от пиле мляко. Докато благородните гости пирували, изкусни фокусници правели необикновени трикове. Всички ахнали от почуда, когато братовчедът на краля се превърнал в прасе и изскочил от големия кош за смет в края на залата.
След тях дошли сластни танцьорки с прозрачни воали и кръшни тела. Чиито глави не били замаяни от виното, се замаяли от изкусните им танци. После изскочили група огнегълтачи, които били толкова гладни, че дори изяли пламъците на факлите, осветяващи тронната зала.
Когато бил сервиран десертът, дошли банда шутове и започнали да се замерват с тортите. Това била Първата Тортена Битка в историята на света, която по-късно била увековечена от Холивуд. След като всички гости били натъпкани до гушите, напоени да ушите и намазани със сладка глазура навсякъде, кралят обявил край на пира и паднал под масата. Короната му се търкулнала по дебелия килим и се спряла чак в другия край на залата.
Един глуповат слуга я помислил за търкало и я поставил под подноса за чинии.Той се затъркалял от единия край на масата до другия и чистатчите само трябвали да слагат мръсните чинии отгоре. Така бил изобретен първият търкалящ се поднос за мръсни чинии. Тази технология била открадната 2000 години по-късно от един нагъл амарикански изобретател, който създал поточната линия.
Самата истина беше, че поточната линия идваше от древността и беше изработена за събиране на мръсни чинии. Но както и да е ...
След три дни ядене, пиене и тичане до Кралските облекчителници – те предтавлявали кофа с вода, в която имало тоалетен сапун “ Вълкът и оранжевата шапцица”. Някои гости се мръщели, защото не харесвали “Вълкът и оранжевата шапцица”, а предпочитали по-деликатния “Снежанка и осемте джуджета”.Ролята на деветото джудже изпълнявал кралският шут, който бил дребен гърбав – не една, а цели две гърбици като хълмове. Някои разправяха, че джуджетата нямали гъбици, но шута и без това имаше подвижна гърбица. Когато той отиде на специализация в къщата на джуджетата, където той щеше да се учи да полира диаманти през работно време и как да бърка под полата на красивата Снежанка в извънработно време, той щеше да се покаже с гърбица, ако приятелите на Снежанка бяха от рода на едногърбите камили – двугърбите бяха далечни родственици. Двугърбите джуджета бяха толкова редки, както деветоглавите змейове от приказките. Разбира се, ако те нямаха гърбица, шутът можеше да свали възглавничките от гърба си и да се присъедини към трудовия колектив на джуджетата-социалисти. Откакто в съседното царство цар Плешивко беше започнал перестройката, те бяха захвърлили партийните си билети и се бяха пребоядисали в социалисти. В днешни времена беше модерно да си социалист ... Но както и да е. На четвъртия ден кралят обявил празничен лов, на който били поканени всички благородници и Боговете. От кралските зверилници бил изкаран Минотавърът – страховит глиган с огромни бивни и човешки бутове. Той бил първи братовчед на кентавъра – получовек, полукон. Минотавърът бил тайният срам на царя – веднъж кралицата се натряскала до козирката и вместо да влезне в кралската спалня влезла в кралския свинарник. Естествен резултат от това височайшо посещение бил Минотавърът. “ Който убие Минотавърът, ще спечели ръката на моята дъщеря!” Главите на всички се обърнали към принцеса Тиква. Кой знае защо я наричали Тиква, защото в главата приличала повече на ритната зелка, отколкото на тиква. Както и да е, принцовете и благородниците взели да се чешат зад ушите и да си бъркат в носовете и да копаят полезни изкопаеми. След като никой не открил злато в благородните си ноздри, кралят се досетил, че трябва да вдигне цената на принцеса Тиква.
“Който убие Минотавърът ще спечели ръката на принцеса Тиква и една печена тиква”.
Гостите отново се почесали зад ушите, защото не били тиквари. Царят се видял в чудо. Въпреки грижите му да намери годеник за принцеса Тиква, тя си оставала като самотна пчеличка. В последно време било трудно да се намери търтей, защото те били много заети. Всики ден те посещавали най-малко по пет различни кръжока, за изучаване на марксизъм и ленинизъм. Единият от търтеите се увлякъл по сталинизма и се кандидатирал за диктатор...
”Принцеса Тиква, и една тиква пълна с диаманти, рубини и изумруди!” – извикала досетливата кралица. След като тя беше прекала една вечер в кралските свинарници, тя беше доста поумняла и умът ù сечеше като бръснач. Кралят ù отстъпи министерството на Финансите, както и контролирането на Кралския държавен резерв. Мъдрата кралица основа Първа търговска банка, която по-късно щеше да прерастне във Международната валутна банка. Тя започна да отпуска заеми на бедните кралства и когато те не можеха да върнат заема навреме, бяха изпращани бирници с бирени кореми и дебели, чепати тояги. Брашнените чували на простолюдието бяха изтупвани и който чувал не пуснеше достатъчно брашно, собственикът му беше обявяван за неплатежоспособен и беше изпращан с първи клас въздушна поща “Летящ холандец” до “Мука”. Жителите на “Мука” бяха известни с това, че се опитваха да построят комунизма, но понеже за тази цел те използваха пясък, всяка вечер пясъчните им кули се срутваха и на другата сутрин те започваха на ново. Оттам дойде крилата фраза: “ Като пясъчните кули на Мука”, което означавало нещо краткосъществуващо ...
Минотавърът, който никога през живота си не беше виждал толкова много хора на едно място, се изплашил и започнал да плаче с човешки глас: “Искам вкъщи, мами!” Думите му били обърнати към кралица Главка, но никой не се досетил. Височайшите гости си помислили, че звярът се е подмокрил от страх и че иска да се облекчи в кралските зверилници.Както и да е, било вече време за лов и нещастният Минотавър трябвал да забрави за земните удоволствия. Кралят, който бил таен почитател на маркиз дьо Сад, ритнал злобно звяра отзад и острото токче на ботуша му се забило в задните бутове на глигана. Той надал почти човешки вик на болка и се втурнал като стрела към гората. Преди смаяните благородници да яхнат благородните си кобили, Минотавърът изчезнал между дърветата и се скрил вдън Гори Тилилейски. Неочаквано пред двореца се разнесли силни крясъци:
“Не измъчвайте животното!”, “Не убивайте Минотавъра!” и “По-добре голи, отколкото с палта от животински кожи!” – викали жените на благородниците и подскачали на един крак. Те били облечени в нищо друго, освен своята собствена кожа и били загърнати в рибарски мрежи. Благородниците забравили за лова и се втунали към красивите нимфи. Ловът пропаднал напълно и така първото в историята на света “Движение срещу избиването на животни”, имало небивал успех.
”Който убие Минотавъра, ще получи ръката на прицеса Тиква и три тикви, пълни с рубини и диаманти!” – изкрещяла кралица Главка, която се опитвала да спаси лова.
“Ъ...ъ...ъ... и целувка от кралица Главка! – намесил се крал Шишко.
" Три тикви със скъпоценни камъни и целувка от устните на кралицата!” – повторил след него кралският шут, размахвайки своя кралски скиптър. Той си приличал с краля като две капки вода и понякога кралят си правил шега с благородниците и те го взимали за шута и го нагощавали с шутове в задните му бутове. Ето защо кралят винаги ходел с една възглавничка отзад, която играела ролята на щит. Новообявената вест раздвижила духовете. Очите на някои благородници светнали от алчност, а на други от любовна страст. Устните на кралица Гланка били спечелили няколко години поред престижната награда “Най-еротична целувка”. Нямало мъж под слънцето, който да не завиждал на щастливия ù съпруг. Някои разправяли, че устните ù били нежни като коприна – истината била, че всеки, който се докоснел до устните на кралицата по време на състезанието, бил обезглавяван минута по-късно, други пък настоявали, че са сладки като мед, трети пък се кълняли, че са горещи като огнени пещи, четвърти – че са с дъх на горска мента, пети – че били сластни като устните на речна нимфа. Дори и много Олимпийски богове били тайни обожатели на кралица Главка. Тайна, защото съпругите били много ревниви и ако богините научили за любовните авантюри на своите нежни половинки, те щели да изпаднат в неописуем гняв. Никой не можел да устои огнените светкавици, коитомятали очите на богините. Тежко и горко на злощастния любовник, който се превръщал в купчина пепел. След като няколко непредпазливи бога били превънати в шепа пепел, оцелелите поклоници на кралиц Главка, изтичали при бога на Огъня и паднали на колене пред него.
“Молим те със сълзи на очите си! Изкови ни щитове или сме загубени!”
“А какво ще получа в замяна?” – запитал богът-ковач.
“Ъ ... ъ- ... ъ- запънали се боговете, неспособни да измислят нещо.
Както богвете те имали всичко, с изключение на ... деветте ябълки на Хесперсидите.
“ Ако ни изковеш щитове, ще ти откраднем една ябълка от градините на Хесперсидите!”
“Трансакция! – рекъл богът-ковач и запонал да кове щитовете. Ябълките от Градините на Хесперсидите притежавали необикновени вълшебни сили. Те можели да превърнат и най-грозния човек или бог в красавец, като Аполон. Богът на Огъня, който имал кози крака, гърбица и рога на глвата, постоянно бил предмет на подигравка сред останалите Олимпийски богове. Никоя богиня, никоя речна нимфа, никоя морска русалка, никоя самодива не харесвала козия бог. Когато той почуствал, че има нужда от жена, той трябвало да слиза на Земята и да плаща на някоя пропаднала жена. Срещу изкусно изковано украшение, той получавал така желаните женски ласки. Така се родили първите публични домове. На Бога на огъня му било писнало да ходи по проститутки и като всеки нормален бог искал да се задоми и да създаде семейство. Но уви, неговата грозота му пречела ...
Обожателите на кралица Главка оставили Хефес да кове щитовете, а те се отправили към Градините на Хесперсидите. Пазач бил страшният триглав змей Цербер, чиято една глава винаги бодъствала, докато останалите спели.
“Как ще се вмъкнем вътре?! – се чудели боговете и в безсилието си взели да си скубят косите.
“Зная как! – досетил се един бог. – Амур, вестителят на боговете, ще ми помогне!”
Малкият палавник имал стрели с необикновена сила. Щом пронижел нечие сърце, то пламвало в любов. Може би нейната нежна половинка бил грозен отватяга с ужасен дъх в устата, куц или с едно око, с гърбица или сакат, глупав идиот, но през очите на любовта той изглеждал красавец, устата му имала дъх на мента, гласът му бил с шепота на пролетния бриз, с една дума той бил с тяло на Аполон и ума на Атина. Както и да е боговете намерили малкия палавник след дълго лутане и изтрили потта от челата си.
“Миличък, сладичък! Ти баща, ти майка!” – паднали на колене те пред него ...
“Добре , добре – намръщил се малкият палавник – всеки иска услуга от мене! А никой не ме пита, аз какво искам!”
Той разгънал лъка си и стрелата мупронизала дракона-пазач. Сърцето му загоряло с любовен пламък и първото същество, което видял, била кротко пасящата кобила пред входа на Градините на Хесперсидите. В очите на влюбения Цербер, тя изглеждала красив едноглав дракон с пурпурни люспи и очи с цвета на теменужките.
“Пускам конската муха! – извикал Амур и разтворил малката кутийка. – Гледайте внимателно!”
Амур бил голям палавник и често си правел шеги с останалите богове или с нещастните простосмъртни . Кобилата изцвилила и побягнала в галоп, а след нея се спуснал триглавият дракон Цербер.
“Не се страхувай, любима! – извикал страстно след нея дракона-пазач и размахал огромните си криле. – Аз няма да те нараня! И как бих могъл да нараня нежната си половинка, драконицата с теменужени очи?!!"
Да, за него тя била най-красивото създание под слънцето, най-уханото цвете в природата. Той дори и за миг нямал представа, че любимата му е стара, куца кобила с опадали зъби и късогледи очи. Оттогава дошла крилата фраза: “ Очите на любовта са слепи!” Докато влюбеният дракон се опитвал да настигне своята нежна половинка, боговете-обожатели на кралица Главка, се промъкнали в останалата без пазач градина и откъснали няколко ябълки. Когато се върнали при Хефес, той бил готов с щитовете. Боговете му дали една ябълка и той я изял мигновено. Грозотата му била толкова страшна, че дори и вълшебната сила на ябълката не можела да го превърне в красавец като Аполон. И все пак тя смекчила грозотата му, превръщайки единия от козите му крака в красив човешки крак.
“Но какво ще правя с това грозно копито?!” – запитал се Хефес.
Той бързо намерил разрешение на проблема, завивайки козия си крак с красива римска тога. Хефест се огледал в огледалната повърхност на един щит и останал доволен от начина, по който изглежда ...
Богът изкочил от ковачницата като заек и се спуснал на земята. Една седмица назад той наблюдавал тайно една русалка, докато се къпела на брега на Острова на Блажените русалки и сърцето му пламнало в любов към нея. Той застанал на брега, загърнат в наметалото, само красивият му аполонов крак останал открит.
“Красива Морска Виолетка,
моя мила кокетка.
Ела на брега,
твоят любим те зове!” – залял Хефес.
Тази стойка по-късно е била възприета от нежните жриците на любовта.
Ти, неопитни читателю, ако видиш някоя нощна пеперуда с оголено бедро, не бързай да се хвърляш на врата ù. Първо ù вдигни полата да видиш дали другият ù крак не е козешки!
Русалката се отзовала на нежните му повици и изкочила на повърхността на водата.
– Какво криеш там? – казала тя и понеже била много любопитна, дръпнала наметалото, преди богът да успее да я спре.
– Неее! – проблеял Хефес и побягнал, накуцвайки. Наметалото му се свлякло на земята, разкривайки косматия му кози крак.
– Брадат козел! – разсмяла се русалката. – Мееее!
Тя продължила да се смее и не спряла, докато рибешката ù опашка не се разцепила по средата. Тя изпищяла и се спуснала към дъното на морето, където в огромния корален дворец живеел нейният баща – морският Бог, цар Нептун. Той защипал разцепената ù опашка с два с два рака и тя отново можела да плува.
– Къде е началникът на охраната?! – извикал гневно Нептун.
– Тук съм, господарю! – извикала една медуза и се приближила.
– Къде беше, негоднице?! – разнесъл се гневният глас на Морския бог. – Какво исках от тебе?! Само едно – да се грижиш за безопасността на принцесите! И какво направи?! Остави принцеса Морска виолетка сама с опасностите и виж какво се случи?! Смърт за лентяи като тебе. Палачи! – обърнал се той към акулите. – Знаете какво да правите! Ти, - обърнал се Нептун към стария октопод – от днес си началник на охраната на моите дъщери. И си вземи поука от твоя предшественик, ако не искаш да свършиш като него!
– Ще пазя принцесите като пипалата си! – обещал октоподът
– Дано да е вярно! – намръщил се Нептун – Дано да е вярно! ...
А сега нека да се върнем и да видим какво е станало с нашите богове. Те се опитали да се измъкнат тихомълком от Олимп, но технита съпруги били нащрек. Очите им загорели с пламъка на отмъщението и когато първият бог се промъквал между огромните, ковани от мед, порти на Олимп, в гръб го ударила огнена светкавица. Неверният съпруг мигновено се превърнал в купчинка пепел.
Ужасени боговете полетели назад, към ковачницата на Хефес. Той ги посрещнал с гневен поглед:
– Искам още една ябълка! – свъсил вежди той. – С този крак – той показал грозното си козе копито – станах за посмесище на всички морски създания!
– Изкови ни два щита, с които да прикриваме гърбовете си, и ще ти дадем още една ябълка! – обещали му те.
Хефес запретнал ръкавите си и надул ковашкия мех. Час по-късно боговете се сдобили с така желания втори щит, ковачът – с втора ябълка. Хефес нетърпеливо я захапал и зачакал да види какво ще се случи. И, о чудо на чудесата! И вторият му кози крак изчезнал и на негово място се появил красив аполонов крак. Сега Хефес имал прекрасни бедра, за които да му завиди дори и богинята на любовта Афродита. Единственият му недостатък била гърбицата и рогата му. Той загърнал с наметалото горната част от тялото си и се отправил към морския бряг, където се къпели русалките.
– Морска звездица,
чудна хубавица.
При мен ела сега,
изплувай на брега! – страстно запял той, кършейки красивите си бедра.
Тутакси се показала една русалка и тя любопитно заплувала към него, за да го види отблизо. Тя останала изумена от красивите му крака – тя имала грозна рибя опашка и самата тя в сънищата си имала подобни крака! – и изплувала на брега. Тъкмо започнали да се целуват – Хефес почуствал как се разтапя под огнените ласки на русалката, когато ръката ù ночаквано напипала гърбицата му.
– О, гърбушко! Аз си мислех, че целувам Аполон, вместо него целунах едногърба камила! – засмяла се тя и продължила да се смее, докато рибешката ù опашка се разцепила по средата от смях.
Опечаленият бог се върнал на подскоци в своята ковачница, а в същото време русалката се спуснала към кораловия дворец на своя баща, цар Нептун. Той останал особено зачуден, че Морска звездица е със скъсана опашка, след като само преди по-малко от два часа същото се случило с Морска виолетка, по-голямата ù сестра. Той защипал рибешката ù опашка с три рака и повикал началника на охраната, който отговарял за сигурността на принцесата. Нещастният октопод бил предаден на акулите-палачи.
– Нещастнико! – прогъмял гръмотевичният глас на бога. – Поверих в твоите ръце моето най-красиво цвете, и какво?! Плачи – обърнал се той към акулите, - знаете какво да правите!
– Милост, господарю – започнал да стене октоподът, но било вече късно, много късно
– Ти – обърнал се Посейдон към старата морска костенурка. – От днес ти си началник на охраната на принцесите. И бъди нащрек! – предупредил я той. – Ако дори и един косъм падне от глвите им, ще ти изтръгна корубата и ще те попаря в гореща вода! Ясно ли е? ...
В същото време боговете-обожатели на кралица Главка се опитали да се прокраднат до двореца на съпруга ù, цар Шишко. За зла беда, техните съпруги били отново на щрек и видели боговете, които се измъквали през кованите от мед порти. Този път обаче те имали и два щита - един отпред и един отзад, и разгневените богини не можели да ги наранят. Светкавиците се сипели върху боговете една след друга, на отскачали от вълшебните щитове на Хефес, биз дори да могат и да ги одраскат.
– Целете се в петите! – зачуроликало едно славейче. – В петите!
Само голите стъпала на боговете били незащитени от щитовете и те се подавали навън. Тутакси от очите на Диана изкочила огнена светкавица и тя ударила измамника Ахил в петите. Богът изпищял и се свлякъл на земята, изпускайки щита си. Богините това и чакали и няколко светкавици го ударили в тялото и го изпепелили на място. Оттогава станал нарицателен изразът Ахилесова пета. Оцелелите богове изпищяли от ужас и побегнали обратно към ковачницата.
Хефес стоял до духалото и ронел дребни, ситни сълзици.
– Русалки ... те не ... ме ... харесват! – казал през хлипове той. – Те мразят моята гърбица. О, моля ви , дайте ми още една ябълка! Ще сторя всичко на света за вас!
– Ще я имаш, ако ни изковеш нещо, с което да прикрием голите си стъпала!
– Това е трудно! – казал Хефес и се намръщил. – Ще отнеме три часа работа, но ако някой от вас ми помага с духалото, ще свършим по-бързо.
“Какво да направя? – зачудил се Хефес, медитирайки във въздуха. Когато той бил млад, прекарал няколко години сред тибетските козли и се научил да медитира. – Мммм...”
– Кога ще почваш? – побутнал го един бог. – Мънкаш от два часа вече!
– Остави го! – скарал му се Арес. – Аз също медитирам, преди да се боря!
Арес бил спечелил поне пет медала от Гръцките олимпиади и се оттеглил непобеден. Още не се бил родил човекът, който ще го победи в ръкопашна борба ...
– Измислих! – рекъл най-сетне Хефес и отворил очи. – Ще ви направя метални обувки!
– Какво е това? – запитал. – Той не бил много, много по модата и не знаел какво означава “минижуп”, “деколте” или “бикини”.
– Обувки е нещо като сандали – обяснил Хефес – само, че не са открити отзад и прикриват целия крак.
– А, разбрах! – рекъл Арес и раздухал пещта.
Два часа по-късно за всеки от боговете имало по чифт метални обувки.
– Излязаха ми мазоли на ръцете! – заплакал Аполон и загладил нежните си ръчички.
– Искаш да целуваш сластните устни на Главка, нали?! – засмял се Арес. – Ако не се мъчиш, няма да се пъчиш!
Както и да е, освен обувките Хефес направил няколко рационализации и свързал двата щита с метални пристилки, а за защита на ръцете направил нещо като метални ръкавици. По същия начин облякал и краката. Богът-ковач погледнал отстрани своето творевие и останал доволен
– А сега ми дайте ябълката!
Боговете-любовници облекли с нетърпение новоизкованите доспехи и се насочили към кованите порти на Олимп, а Хефест изял третата ябълка.
И, о чудо на чудесата! Гърбицата му започнала да се стопява и богът усетил как се изправя. Преди Хефес ходел прегърбен като стар дядко, а сега бил строен като бор. Тялото му било съвършено и само ако не били острите му рога, би бил навярно по-красив от Аполон! Ковачът-бог загърнал главата си в един тюрбан – ето как бил изобретен първият тюрбан /задачата му била да прикрие рогцата на бога-ковач/ - и се отправил към морския бряг. Островът на блажените русалки бил любимото място на младите дъщери на Нептун и той се надявал да срещне някоя от тях ...
Тук Иванчо спря приказката.
– Пет минути почивка – каза той. – Заболя ме устата.
Дани въздъхна и зачака търпеливо приятелят му да продължи приказката...



© Kolio Karpela Всички права запазени.