автор: ina_ivanova

Безумно скъп,
свръх-лъскав ресторант.
Хотел над него,
N-звезди...
Под мотото:
„Служебен семинар”,
пристига пъстро ято
от коли.

На стълбите... Самият Бос. Засмян!
Замаяни, ръката му поемат.
„Какъв чаровник! - тихо си шепти
роякът му „работещи пчели”...

„- Момичета!!! Момчета!
Я да видим,
донесли ли сте...
балните костюми???
Не!!! Работата може
да почака!”-
отпъжда с жест,
досадните „ресорни”..

***
И вечерта,
започва като сън.
Кристал, шампанско,
голи гърбове...
И те се чувстват...
Истински значими,
не просто част от ...
звездния му цикъл.

„- От вас очаквам само...
Да ми вярвате...
И аз ви вярвам!
Вие сте ми силата...”
Гласът му ги омайва,
като ласка.

Не просто вярват!
Вече го обичат!
На всеки знае, как,
какво да каже
и сякаш ги познава,
не от днес...
Шегува се,
намигва свойски,
а Те, докрай...
Напълно са забравили...

***
Че, този същият,
Неистов мъж...
(забавен,
искрено усмихнат,
душа на всяка маса,
всеки ъгъл...
Съзнаващ силата
и чара си,
владеещ себе си
и... другите...
със рамене на
Древногръцки бог,
с очи, които те обсебват,
със... деликатно,
малка длан,
успяла всеки топло
да докосне...)

Той... Същият,
преди броени дни...

Съдружника си...
Техния... Зам. Шеф...
От упор.
„по случайност”
Бе застрелял.