автор: pavli

Без главни герои... Както се казва – всяка прилика е случайна...

Един сайт. Всички потребители в него се регистрират с псевдоними. Даже не е задължително да посочат истинските си имена. Удобно за мнозина. Дава свобода. Свобода да изразиш мислите си в стихотворна форма, като разказ или съждение... Примамливо...
Отначало всички изглеждат еднакви – подредени само като имена в телефонен указател. После се зачиташ... Попадаш на фантастични творения. Оформяш си свои фаворити. Било, защото са те накарали да се замислиш, било, защото са дръпнали чувствителна струна и са върнали спомените ти с някоя фраза или изтървана думичка... Смайваш се понякога от коментарите. Има съвсем добронамерени. Има и такива – недоброжелателни, да не казвам злостни... Вярно, не всичко, което е написано е достатъчно грамотно или пък изказът е размит и неясен. Хората с вродени таланти са много малък процент от всички останали. Къде е отишло предимно самоуважението? Първо – когато пишем... Хубаво е да сме по-старателни и да изпращаме материал, като внимателно го оглеждаме за грешки всякакви – правописни, граматически, стилистични... А пък, когато четем... Никой не ни задължава да го правим! Кой ни е дал право да се обиждаме? Ако не можем да кажем благонамерени думи, то просто нека да подминем... Но е прекрасно, че има толкова хора, които пишат – добре или лошо... Те са събрали смелост да изкажат най-съкровените си мисли, нежни чувства или провокирани емоции!... А чрез обмяната на мисли успяваме най-добре да опознаем себе си... Да намерим пътечка, ако сме се лутали... Всички сме субекти – на един му харесва едно, на друг – друго... Известността не винаги ни гарантира качество, нито пък качеството – известност... Нито някой може да знае какво ще отключи у този, който чете написаното... Ако ни тропа на прага главозамайване, да посмачкаме егото си... Критиката може да бъде градивна! И да не подскачаме като ужилени на всяко различно мнение... Да се замисляме... С всеки прочетен ред да ставаме по-добри! Така ли е?