автор: ariel_b

Забравил си последното ми идване.
Защото беше преди сто години.
А идвах всяка нощ. Почти невидима.
И от очите ми луната беше синя.

Забравил си какво е да съм нежна
и да попивам с кожата си мрака.
А ти да ме поглеждаш изпод вежди.
И аз да се засмея неочаквано.

Забравил си. А другата я помниш.
Защото не споделя самотата ти.
Защото никога не те е стоплила.
И никога не чака пред вратата ти.

Забравил си ме. И не се учудвам.
Аз никога не влязох във дома ти.
И никога до теб не се събудих.
Отдавна всеки си върви по пътя.