автор: novakov

Аз те срещнах през август, средата на месеца,
помня датата, точно часа,
ти се втурна в живота ми, прелестно весела
и намери там ниша една.

Беше в дъното тя, тази нишичка моя,
с открехната леко врата,
ритуално почти нарушавах покоя,
просто дълго било е така:

Аз отбивах се рядко, надничах полекичка,
само колкото да проверя,
мълчаливо я питах- "Няма никой, а нишичке?",
мълчаливо отвръщаше- "Да"..

И така до мига, в който някак оказа се,
ритуалът май бе нарушен-
"Има някой, поспри"- плахо влязох аз,
беше там Ти, стоеше до мен.

Чувствах как в този миг мойта нишичка
се изпълва с всичко това,
за което мечтал си бях тихичко,
без което съм бил досега.

От тогава безспир все поглеждам,
тъи започва всеки нов ден,
с една мисъл, с едничка надежда,
да си там и да бъдеш до мен.

Бе октомври, средата на месеца,
помня датата, точно часа,
мойта нишичка плахо погледна ме,
тихо каза-"Аз пак съм сама".