автор: kakafreud

Проклетата запалка пак не палеше. Езичето й нервно потръпваше в ръката, но упорито отказваше да запали. Нищо. В чантата си ще намери хиляди запалки. Все някоя щеше да запали.
Може би ще ги спре някой ден. Но много обичаше да наблюдава как цигареният дим се разтваря в атмосферата пред очите й.
- Ава, къде пак се отнесе? Все пак снимам твоя филм, забрави ли? Съсредоточи се поне малко и стига си пушила! Целия екип одими. Кажи как да наредим стаята за сцената с войника.
Мургав мъж на средна възраст я гледаше гневно през кълбетата цигарен дим. Режисьорът на нейния филм. Снимаха филм за великата Ава.
Преди две години един журналист написа книга за нея. Хареса му се историята на едно малко момиченце, станало свидетел на жестокото убийство на родителите си. Така писаха вестниците тогава – жестоко убийство. След смъртта им била настанена в приют, но един ден богат благодетел се влюбил от пръв поглед в малката Ава и я осиновил.
Детето с маслиновите очи и девствено бяла гръд.
От малка се харесвала на мъжете и лесно ги запленявала. Не притежавала красота, но била загадъчна. Малката Ава била вдъхновение за скулптори и художници, за поети и белетристи. От нея струяла светлина като на струйки цигарен дим.
Така я описа онзи журналист в книгата си.
В живота на Ава имало много мъже. Все благодетели. И съвсем малко страстни любовници. Още помнила първия – един войник, загорял от слънцето. Следите от шрапнел още личали по гърдите му. Бил танкист на фронта, танкът му се подпалил и го обявили за мъртъв. Едвам се измъкнал, но стигнал до майка си преди да й предадат писмото, в което пишело, че синът й е загинал на фронта.
Мъжете били запленени от нея. Сякаш им напомняла за онази горестна майка, която трябвало да бъде спасена, преди да е научила вестта за погубения си в бой син.
Омъжила се. За един благодетел. Презрамката на роклята й се свлякла пред погледа му и за миг зърнал нежната й гръд. Затичал се към нея, прегърнал я и горко се разплакал в скута й, целувайки гърдите й. После Ава разбрала, че когато се върнал от фронта, майка му не го била дочакала. Била се поболяла от мъка по своя изгубен син.
Така я описа онзи журналист в книгата си.
Колко невероятна можеше да звучи съдбата на една красива малка блудница, която осъмваше в постелите на художници, скулптори, поети и белетристи, войници и изгубени синове. Всичките те – благодетели.
После решиха да филмират книгата за малката блудница.
За онази малка онеправдана жена с маслинено черни очи и нежна гръд. За жертвата.
Наеха някакво невзрачно плоско момиченце за главната роля. Къде беше онази пищна майчина гръд от книгата на онзи бездарник? Та тя изобщо не приличаше на Ава. Къде ли я бяха намерили, в някое забутано провинциално градче.
Сто процента малката беше преспала с режисьора, за да получи ролята.
Ава я гледаше дълго, докато снимаха първите сцени. Беше на не повече от 20 години или дори по-малко. Абсолютна бездарница. Иначе беше миловидна. Пърхаше като малко дете на снимачната площадка. Глезеше се, радваше се, когато й носеха сладолед, цупеше се, ако й се караха. Гледаше ги с онези големи черни очи, събрали цялата мъка на тоя свят.
По това си приличаха двете.
Един ден я завари да лежи почти неподвижна на леглото в гримьорната си. По едва забележимото повдигане на тесния й гръден кош разбра, че спеше. Малката приличаше на болник, на смъртник. Бледа, безплътна, като видение. На Ава й се прищя да легне до нея, да усети топлия й, почти бездиханен дъх. Лек като струйка цигарен дим.
Тогава видя белезите по вътрешната страна на бедрата. Ава добре познаваше сцените на ужас, оставили отпечатъка си по крехкото й момичешко тяло. Малката гореше в бедрата си цигарите нощем, скришом от целия свят. Също като Ава, когато беше млада.
По това си приличаха двете.
На снимачната площадка малката изглеждаше като старица. Все едно беше увехнала, още преди да разцъфти. Цигареният дим сякаш рисуваше бръчки по младото й лице. Ходеше прегърбена, все едно й тежеше нещо.
-        Стегни се, момиче! Изправи се! Играеш една велика жена, не някаква бабичка, крещеше й режисьорът на развален български.
Играеш една велика жена. Една обикновена провинциална блудница.
Тогава момичето загасяше скришом цигарата в бедрото си и тъгата й се стопяваше в последната струйка цигарен дим. Дръпваше завесата и се превръщаше отново в онова малко глупаво нахилено момиче.
Сто процента спеше с режисьора, иначе нямаше да я вземат за ролята.
Ава искаше да я погледа как съблазнява мъжете в любовните сцени. Но малката стоеше като вдървена пред камерата.
-         Стоп кадър! Дай сцената отново!, дрезгавият глас на дебелия режисьор разсичаше с въображаем нож димната завеса.
Малката сваляше презрамките на роклята си плахо и неуверено като весталка, която отива на заколение. Роклята й се свличаше на земята неловко и малките й гърди се ококорваха стреснати пред очите на камерата. Гърдите й приличаха на старо, набръчкано от годините перде, а зърната им бяха съсухрени като изгорели на слънцето листа.
В това момиченце нямаше нищо греховно, нищо от чара на една велика изкусителка, каквато беше Ава.
Снимките продължаваха с дни, а малката не можеше да изиграе любовните сцени. Режисьорът продължаваше да крещи. Едни ден момичето просто се свлече на земята, обгърна голото си тяло с големите си ръце и се разплака.
Защо се разплака малката? От срам или беше разбрала, че не става за ролята на Ава?
Проклетата запалка пак не палеше. Езичето й нервно потръпваше в ръцете на Ава, но упорито отказваше да запали. На вратата на гримьорната се почука остро. Най-сетне запалката запали и Ава всмукна бавно цигарения дим.
На върха на цигарата си видя малката да я гледа решително.
-        Е, какво? Спря ли да цивриш?, попита я Ава.
-        Дойдох да кажа, че не искам повече да играя в този филм.
Е, това беше изненада! Малката се беше предала. При тази мисъл Ава се усмихна едва-едва.
-        Уплаши ли се? Или разбра, че просто не ставаш да играеш изкусителка? Какво си мислеше, че е достатъчно да чукаш режисьора, за да играеш мен?
Малката нищо не отговори. Само я гледаше решително, без да сваля отмества си. После се засмя по детски.
-        Не спя с режисьора. Всъщност той искаше, но му отказах. Права си – не ме бива за ролята на изкусителка. Аз съм малка провинциална актриса. А и знаеш ли...не мога да изиграя чудовище. Не мога да изиграя чудовището - Ава.
Цигарата беше натежала и пепелта й бавно се спусна надолу, разтваряйки се на хиляди малки парченца. Ако онзи бездарен журналист беше видял полета й, сигурно щеше да напише, че небесната душа се е разтворила в хиляди малки бели снежинки.


* * * * * *


Медицинската сестра се опитваше вече няколко минути да издърпа цигарения фас от вкочанените пръсти на старицата. Беше заял като ръждясал болт.
-        Кога се е случило?
-        Не съм сигурна, докторе. Вчера беше добре. Седеше си както обикновено, но от няколко дни все говореше за някакъв филм и за някакво момиче...Ава май се казваше. Караше ме постоянно да разменям местата на столовете в стаята. Бълнуваше и пушеше цигара след цигара. Гледах я да не ги гори в бедрата си, както когато дойде.
-        Обади ли се на близките й?, попита я докторът.
-        Тя няма близки... Само едно момче, журналист май, идваше да си говори с нея от време на време. Казваше, че искал да напише книга за нея.
-        Тъжна история, замисли се докторът. Организирай погребението, след като няма семейство, което да се погрижи.
При тези думи докторът почеса оплешивялото си теме и излезе. Сестрата го проследи с поглед и за своя голямо учудване забеляза, че от огледалото до вратата я погледнаха големите черни очи на едно малко момиче.
Отдолу с пепелта от последната цигара беше написано старателно “Ава”