автор: thundergoddess

Бял е снегът,
Бели горите
И тя цялата в бяло
Скита из горите…
Иска да види през мъглите…
Че страда душата и бяла
И плаче, и стене
За отминали времена.
А навънка фучи
Цялата земята в бяло,
От студа се пука, кънти!
А тя, с усмивка бледна,
Продължава да върви
Нали душата й,
Макар наранена,
От любов гори.
И тя жива я държи,
И пак тя ще я сломи.
Пада тя в земята бяла,
Цял живот си недоживяла,
А навънка фучи ли фучи.