автор: thundergoddess

/На брат ми/

Движи се светът
И денят бавно отминава.
Отлита като птичка, на път,
Изгонена от зимата бяла.
Грозен е денят,
Мрачен е и страшен.
Всички ние сме на път.

Път пуст, път тъжен,
Огласян само от
На гаргите викът.

Движи се светът,
И деня е като ден,
И пътя е като път,
Но теб няма да те има,
Няма да си при мен,
Няма да те виждам
Всеки ден.

Нещо не е наред в моята душа,
Сякаш някой иска да откъсне
Късче от нея и да го хвърли в калта.

Дълъг е този тъжен ден,
На разходки по Софийските улици посветен.
Ти реши така –
От днес нататък да ме оставиш сама.
Чудя се къде ли си сега,
Някъде скиташ,
Чужд в града.

Някъде там, по грозните улици,
От моята плачеща душа
Падна едно парченце и го изгубих в калта.