автор: Kristo

Моите думи са черен хумор:
Изказани с чувство за тъга.
Няма радост в тъмнината.
Няма дори следа от пепелта.

Моите мисли са хумористични.
Аз се надсмивам над света.
Всички са ми безразлични,
Хората ме лишиха от топлота.

Всеки ден виждах слънцето,
Очаквайки този път да блести за мен.
Когато то ме отбягваше,
Аз почернях този ден.

Моя живот е черен хумор,
Не завися от никого тук.
Моята душа се забавлява,
На забавните хора напук.

Знам, че ви харесва този хумор.
Хайде, посмейте се над мен!
Знам, че сам си причиних всичко.
Понякога на себе си съм в плен.

Няма смисъл да се шегувам.
Понякога имам нужда да замълча.
Няма нужда да се преструвам,
Че не плача под дъжда.

И само смехът ми ироничен
Би ме пощадил след целия гняв.
Колкото и да съм лиричен,
Нямам купчина писма в шкаф.