Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 843
ХуЛитери: 2
Всичко: 845

Онлайн сега:
:: AGRESIVE
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНикой няма да те слуша, докато не надигнеш глас
раздел: Поезия
автор: Kristo

Намръщена, изоставена от доброто си настроение,
Ти отново ставаш повод за ново мое стихотворение.
Защо ли винаги се налага да страдаш, сама си създаваш
Демони, които да ровят вътре в теб.
Отпаднала и предала се на болката, ти тъжиш настрана,
Твоята сила се изпари, когато в теб дойде тази тъга.
Защо се изкушаваш да се връщаш назад, когато
Съдбата ти дава честно целия свят?

И никой не би те потърсил, когато знае че си зле,
Никой не би ти помогнал, докато не отвориш твоето сърце.
Никой няма да те види тъжна, докато не се разтопиш
И никой няма да те познае, дали се смееш или тъжиш.
Никой няма да докосне твоята вътрешно-застинала тъга,
Защото никой не помага, докато сама не подадеш ръка.
И представи си, че не ми пука или не съм тука аз,
Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас.

От вътрешната си борба си надвита и сега си сърдита,
Но кого обвиняваш, че се съмняваш в себе си, питам:
"Колко още дни и нощи, ще се лекуваш от това?
Колко мои думи трябват, пак да вдинеш ти глава?"

Не пожелавай временно да си заспала и да чакаш да мине,
Депресията е странна болест, траеща може би с години.
И защо отвътре те боли за нещо, за което не си струва?
Дали търсиш причина целия нормален свят да си рискуваш?

И никой не би те потърсил, когато знае че си зле,
Никой не би ти помогнал, докато не отвориш твоето сърце.
Никой няма да те види тъжна, докато не се разтопиш
И никой няма да те познае, дали се смееш или тъжиш.
Никой няма да докосне твоята вътрешно-застинала тъга,
Защото никой не помага, докато сама не подадеш ръка.
И представи си, че не ми пука или не съм тука аз,
Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас.

И ти се спираш, взимаш, пиеш, пушиш,
И телевизия гледаш и радио слушаш,
И стихотворения четеш и на вицове се смееш,
И още се чудиш, как да се преодолееш...

И смехът ти заглъхва и тъга те наляга,
И настроението се губи и радостта бяга,
И искаш да ти мине, но то все не минава
И сякаш ослепяваш, но звукът ти остава...

"Но по-добре да поплачеш
и да се чуе гласът ти,
отколкото глухо и безшумно
да си стоиш в ъгъла.."


Публикувано от Amphibia на 03.08.2007 @ 17:08:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Kristo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 00:35:13 часа

добави твой текст
"Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас
от KatoNaSun на 03.08.2007 @ 17:45:37
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей. Предполагам е техническа и ... растежна грешка, че си се опитал да облечеш този дидадиктично- дитирамбичен сбор от мисли стихотворение.
Ако не беше търсил стихотворната форма, може би щеше да постигнеш някакво внушение, но сега просто предизвикваш отегчена въздишка. Освен всичко останало между поезията и дидактиката има много малко общи неща.
Иначе това, което казваш е истина пар екселанс. Приятен ден.


Re: Никой няма да те слуша, докато не надигнеш глас
от regina (radost6@bluebottle.com) на 03.08.2007 @ 20:28:48
(Профил | Изпрати бележка)
ок...убеди ме!...ей, сега ще надуя гайдатаааааа!!!:))шегичка!