Отпивам аз от малките луни
в нощната прохлада или във зори.
От цвят на цвят аз все прелитам
или се стрелкам сред звездите.
Отдъхвам си на някое листо
прегърнато със радост от нощта,
отпивам лунна светлина
от малка капчица роса.
След туй по вятъра се нося
крилато, тихо, без посоки.
Децата много ме обичат
и светулка ме наричат.
Пък аз от всичко най-много обичам
под блузките на жените да тичам.
Отпивам аз от малките луни.