автор: betina

Съдбата е болезнено жестока
а жребият й – безнадеждно глух.
Подмамва  те в неведоми посоки
без зрение, без мисъл и без слух.
Поднася ти нечакани обрати –
ту си щастлив, ту плачеш от любов,
ту се въздигаш и ликуваш:
                      “На върха съм!”,
ту ближеш рани,
сринат в някой ров.
Животът ти е мъничка случайност,
вселенска грешка
                        и космичен дар,
а ти, самозабравил се, си мислиш:
“На своята съдба съм господар!”...
Но колкото да искаш да си властен,
да определяш своя жизнен ход,
то жребият-съдба се разпорежда:
“Да, може би, но в другия живот...”
И ти го чакаш, някога ще дойде,
по-благосклонен, истински, щастлив!..
Да той ще дойде, но недей да бързаш,
най-първо ще престанеш
да си жив...