Мислиш си за нея пак,
сърцето ти пронизано е и боли,
виждаш очите й в тежкия, пустинен мрак,
но тя не ти принадлежи.
Момичето призрак пак се явява в съня ти,
обичаш я до болка и копнееш,
чуваш нощем гласа й,
но да й кажеш и дума не смееш.
Да я стигнеш, не можеш,
тя си отива отдавна,
копнее да чуе гласа ти,
но дали това ще я върне?